Моят житейски път

Росен Пламенов Миленов, семеен,  с две деца, с местоживеене в гр. София.

Роден съм на 13.05.1980 г. в гр. Кюстендил, в семейство на работещи родители – баща с професия „шофьор“ и майка – продавач – консултант. Ранното ми детство бе тясно свързано със селото. В онези години, както повечето деца от провинциалните градове, така и аз, прекарвах съботите и неделите и всички ваканции на село, помагайки на бабите и дядовците в земеделската работа. В основното и гимназиално образование, което завърших в Кюстендил, бях, по моя преценка, на средно ниво по знания, въпреки, че успехът от дипломата ми за завършено средно образование е 5.53.

В юношеските години имах пряк досег с реалния икономически сектор благодарение на моя баща, който ми гласуваше доверие да го придружавам във всичките му начинания – хранителен магазин в началото на 90 – те, транспортни товарни превози на строителни материали и вторични суровини, покупко – продажба на плодове и зеленчуци в средата на 90 – те и т.н. Тогава започнах да срещам някои интересни лица – едни от тях стояха на входа и изхода на заводите и съответно ги източваха безскрупулно, други участваха в югоембаргото с цистерни гориво и печелеха чували с пари от това. По – късно, в моя професионален път като служител на службите за обществен ред и сигурност, с някои от тях пътищата ни отново се пресякоха, но те вече бяха еволюирали и притежаваха цели бизнес империи. Така, имайки възможността да наблюдавам отрано процесите, които протичаха в страната, аз формирах своите виждания.

През 1998 г. завърших средно образование със специалност „Радиотехника и телевизия“ в Професионална гимназия по електроника, електротехника и машиностроене, гр. Кюстендил. Следващата година постъпих на донаборна военна служба в поделение „22 – 380“ гр. Банско, а след това бях командирован в служба „Военна полиция, ВКР и сигурност“. През 2000 – та година, след отбиването на донаборната военна служба, кандидатствах на три места – Софийски университет, УНСС и ВИПОНД – МВР, като приоритет ми беше специалност „Право“. Но се провалих на изпита по български език и литература, защото подготовката ми от техникума по този предмет беше слаба. Приеха ме специалност „Социология“ в УНСС. Първи курс завърших с отличен успех и се явих отново на кандидат – студентски изпит по български език и литература, който този път положих успешно и бях приет специалност „Право“ – I-ви  курс.

В началото на студентските години работех на различни места в частния сектор – в строителство, като пазач, на автомивка, но след като видях, че тези дейности не кореспондират с това, което уча, а и като се вземе предвид създалата се около мен социална среда, аз се насочих към кандидатстване за работа в МВР. Крайното решение се формира под въздействието на мой приятел-колега от университета, който вече работеше в системата, а съображенията ми да го взема бяха свързани с възможността да прилагам на практика наученото в университета и да работя на смени.  Това ми позволи да изкарвам средства за препитание, без да се откъсвам от учебния процес. Така, в началото на 2003 – та година бях назначен на длъжност „Граничен полицай“ в направление „Охрана на държавната граница“ в ГПУ – Олтоманци, при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман, от където, след приключването на всяка смяна, пътувах до София за лекции и семинарни упражнения. По – късно, именно това постоянно пътуване бе причината да се преместя в 09 РПУ – СДВР, находящо се в ж.к Люлин на столицата като полицай в сектор „Патрулно-постова дейност“. Там, при работата си на улицата, започнах да виждам цялата палитра от престъпни деяния на членовете на обществото – на „дребните риби“ в целия им потенциал и от части  на  политическия и икономически „елит“. Тогава се зароди идеята да създам системата за мониторинг „Вълна“, която, както говори името ѝ, действа на принципа на прилива и отлива, т.е. прониква, отмива каквото трябва и се оттегля. В началото тя бе една електронна таблица, поради слабите ми компютърни познания. С времето, обаче, набъбваше и същевременно я усъвършенствах с вкарването на определени алгоритми.

През 2003 – та  година записах втора специалност „Икономика на търговията“. През тези години, поради ред обстоятелства, развих хъс за четене на икономическа и правна литература и започнах да правя опити за цялостен анализ на случващите се в обществото процеси. В резултат на това, в районното полицейско управление започна да ми става тясно, което породи в мен идея да се преместя в икономическо направление на някоя от специалните служби. По това време колега от моя полицейски взвод в районното, който току – що се беше преместил в НСБОП – МВР, ми сподели, че има още свободни места в новосъздадено там звено. Същевременно в университета бях спечелил симпатиите на определени преподаватели със своята любознателност и сериозност към учебния процес. Споделяйки с тях моите намерения да кандидатствам в икономическо направление на тогавашната НСБОП – МВР и да прилагам наученото в университета, същите ми обещаха съдействие. Така в средата на 2005 – та година, след успешно полагане на необходими изпити, бях преназначен на длъжност „младши разузнавач“ в отдел „Контрабанда“ на  НСБОП – МВР. Впоследствие се явих на конкурс за израстване в категория „Г“ (офицерска длъжност). В тази служба започнах с размах да попивам информация за злоупотребите по високите етажи на властта и свързаните с тях  олигархични икономически кръгове, парцелирането на пазара и като следствие на това – установяване на монополно положение.

През 2007 г. покойния вече Ваньо Танов, който по това време оглавяваше ГДБОП – МВР оповести публично разработките, водени срещу „Братя Галеви“  и срещу организирани престъпни групи, занимаващи се с контрабанда. Аз участвах в екипите, работещи по тях. След разразилия се скандал и оставката на тогавашния вътрешен министър Румен Петков, работещите по тези дела бяхме подложени на проверки от Военна прокуратура и новосформираната ДАНС. Вследствие на тези проверки по водените от нас дела, както на мои колеги, така и на мен бе предложена работа в ДАНС по направление трансгранична организирана престъпност от страна на директора на дирекцията, която извършваше проверките. По това време законът възлагаше на ДАНС широк кръг от задължения, а съставите бяха неокомплектовани и имаше нужда от хора.

ДАНС е службата, която ми взе много в здравословно отношение, но и много ми даде. Там видях какво е да събираш последователно и всеобхватно оперативна информация, но повече затова………… когато му дойде времето, защото е свързано с много обстоятелства и факти за лица и техните действия, които могат да застрашат националната сигурност на страната, тъй като повечето от тях продължават да заемат висши ръководни длъжности в изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

През ноември 2010 г. напуснах ДАНС по собствено желание като мислех, че съм готов да променя нещо в тази страна, но бях подценил действителността. Събитията около мен тогава показаха, че накъдето и да се обърнеш, където и да стъпиш – всичко е прогнило до дъно. Една малка част от обществото принадлежеше към неформалната система, от  която се облагодетелстваше, а другата беше закърняла и не търсеше промяна, приемайки участта си.  В началото на 2011 г., в публичното пространство се разрази скандалът, известен като „Ало, Ваньо“. Същият е свързан с огласени разговори между лица, заемащи висши държавни длъжности по отношение на извършване на митническа проверка и тяхната намеса. В този така да се каже „скандал“, аз взех участие, като дадох изявления в две телевизионни предавания, изслушване в подкомисията за контрол на Специалните разузнавателни средства към 41-то Обикновено народно събрание и разпити в качеството си на свидетел в Национална следствена служба и пред съдия. Тогава направих грешка, че не тръгнах едновременно срещу всички от „статуквото“, която бе породена не толкава от незрялост, колкото от страх, насаден от деформираното мислене в системата по отношение на силните на деня. В тази връзка, аз лично съм се извинил на Бойко Борисов, че го дискриминирах като говорих само срещу него, а не по отношение на цялата престъпна политическа каста. Вследствие на участието ми в скандала, в личностен план за мен имаше известен период, в който бях социално изолиран, тъй като познати и приятели се държаха на дистанция, а и моето желание беше такова. Целта беше да не им навредя поради интереса, който представлявах за службите по нареждане на определени властимащи лица.

През 2011-та година регистрирах фирма под формата на еднолично дружество с ограничена отговорност, с предмет на дейност юридически консултации и анализ на пазара. Заради това, че бях „враг“ на властта, с български контрагенти бе невъзможно да се работи, а пък и аз не гравитирах към никакви икономически лица, неформални групи и т.н., затова се насочих към сътрудничество с чужди компании, с които работя и към момента. По това време започна вторият етап от прилагането на системата „Вълна“, а именно – инфилтрирането ѝ в политическия живот на страната. Вече без началници, без инструкции, без политически ограничения, но, разбира се, с базата и възможностите, които ми бяха дали службите. При извършеното от мен „маркетингово изследване“(надявам се да разберете защо използвам този термин) на политическата системата в периода 2011 – 2015г., са осъществени лични срещи с председателите на водещи политически партии, а за тези, с които не успях да осъществя такива – използвах косвени канали за изучаване. Поводите за срещите бяха камуфлирани с различни легенди, относими към мен. При тези срещи лицата бяха профилирани, на базата на което бяха очертани психологични аспекти и наклонности на характера, което послужи да бъдат идентифицирани различните кръгове от лица около тях и гласуваното доверие на всеки един за изпълнение на определени задачи по осъществяване на незаконни практики с публични средства и търговия с политическо влияние. С изключение на една – две партии, които генерираха най – големия дял при разпределението на публичния ресурс, проникването в другите беше изключително лесно. Беше установено и фиксирано „кой“ предлага и „кой“ одобрява лицата за ръководители на отделните структурни звена в изпълнителната и съдебната власт, къде и как, „кой“ гарантира за тях и с какво, както и много други неприемливи за една съвременна европейска държава неща.

През този близо 15 годишен период на изучаване на неформалната среда, в условията на която функционират държавата и обществото, най-трудоемка се оказа работата ми по изучаването на т.нар. „преписки“, водени в службите (оперативните служители знаят за какво говоря). Те винаги са служили като байпас в оперативната работа или за да се заобиколи ръководството, свързано с разследваните лица, или когато информацията, която ще се събира по определена оперативна разработка е изключително чувствителна и не трябва да стига до голям кръг служители, или за да може събраните данни впоследствие лесно да се укрият и унищожат, когато изпълнят някакво користно предназначение. Посочвам тези преписки като изключително важни, защото през годините на прехода са успели да фиксират определени фрагменти от решения на различни властимащи, с които се е определял пътят на България, за съжаление винаги с преследване на личностни и имотни облаги за сметка на държавата и народа.

Разбира се, вследствие на този дългогодишен процес по придобиване на информация за криминалното управление на страната, разполагам с възможност да компрометирам и да изхвърля от политическата сцена на България почти всяко от „водещите“ лица. Но това няма да стане чрез  „ченгеджийско“ компрометиране, което е недопустимо за една правова и демократична държава с органи на властта, избрани по легален път, а по установения ред за водене на разследване в Наказателно – процесуалния кодекс, при една различна от сегашната изпълнителна и съдебна власт.

След приключване на мониторинговия процес на политическата система през 2015 г., започнах анализ на отделните обществени сектори с цел извеждане на проблемите за неефективното им функциониране и набелязването на съответни мерки за отстраняването им. Приоритетно започнах със здравеопазване, образование и съдебна система, като в последствие включих и други области. Но не успях напълно да обхвана всички сектори, защото през цялото това време работих сам. Времето се оказа недостатъчно, защото колкото и да се стараех, не успявах напълно да съчетая тази дейност със семейните задължение и дейността на фирмата, с която се препитавам. Затова програмата, която предлагам, ще разчита на всички заинтересувани лица за допълнение и усъвършенстване.

Вярвам, че вече е назрял моментът, в който българският народ е готов да загърби егоизма, завистта и да изостави страха за мизерното си оцеляване, за да може да заклейми и да съдейства чрез най – силното си оръжие – правото на избор, за стоварване на цялата мощ на закона върху криминалните лица на прехода, довели България до институционална разруха и демографска катастрофа.

Вярвам, че всеки иска да има достатъчно пари, за да даде добро образование на детето си, да отиде на почивка в Гърция, Италия и други приятни места, да има възможност да осъществи своята идея за бизнес, да ползва качествено здравеопазване, да притежава не стара 10 годишна кола, а нова или поне такава на 3 – 4 години, да живее спокойно и сигурно в собствената си държава, както и най – важното – да участва във вземането и в контрола върху изпълнението на държавническите решения, които го засягат.

Вярвам също, че е важно не само за съдебните органи, но и за всеки български гражданин да се извади наяве как се краде от държавата по 1 милион лева на минута, как и срещу колко се отдава цяла партия на концесия, как и с помощта на кой се създава и поддържа монополно положение, колко струва висок пост в държавата, чрез които се покровителстват определени корпоративни интереси, депутатски мандат и министерско кресло, как и кой взе на безценица най – апетитните  публични активи посредством приватизационни сделки, концесии и т. н. Всичко това ще бъде видяно в публичен наказателен процес, които да вкара извършителите на тези престъпни деяния в затвора, което е законовият и логичен завършек на всяко престъпление. Това е и единственият вариант за компрометиране на политическите лица на прехода. При всяко друго положение ще бъдат застрашени и разбити съдбите на немалко хора, служили на идеята за прозрачност и справедливост, защото същите тези мафиоти са безскрупулни и психически изкривени. В ерата на консуматорското поведение и мизерията по тези ширини, те могат да купят цяла България и пак да излязат чисти. Ако се допусне отново „ченгеджийското“ компрометиране, единственото, което ще последва са няколко дни поводи за наздравица пред телевизорите и след махмурлука ще останем потънали в същата нищета.

Затова аз, с моите знания и умения, поемам отговорността да реализирам държавна политика по осъществяване на горното. Също така предлагам механизъм за запълване на създалия се вакуум на доверие в отношенията политици – избиратели, а именно подписването на Договор за поръчка между тях. С него аз обвързвам санкция за неизпълнение на залегналите в предлаганата от мен програма конкретни цели, мерки и количествени индикатори за постигането им.

Ако някой друг има предложение за по – прецизна юридическа форма за уреждане на този вид отношения, аз съм готов да я приема и обвържа с нея изпълнението на Програмата.

Нека всеки да приеме, че правя това за лично удовлетворение, като хоби, а не заради народа и държавата, защото ще звучи изтъркано и клиширано. Аз вярвам, че всеки мой сънародник би направил същото при определени обстоятелства.

Това е моят стремеж – да разруша системата и най – важното – заедно да създадем нещо по-добро на нейно място. В противен случай усилията нямат смисъл!