Национален референдум за спиране на грабежа и кадруването от политиците и съд за незаконно обогатяване
Въпрос – 1
Желаете ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалиции да бъде 3 (три) лева за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
Мотивите, които обуславят това предложение са следните:
- С оглед на обществената необходимост
Темата относно размера на държавните субсидии за политическите партии е изключително актуална в последните няколко години в страната. Това се дължи от една страна на големите суми, които се изразходват от бюджета, като за 2019 г. са предвидени за субсидии 32 млн. лв., от които ГЕРБ ще получи 12,5 млн., БСП – 10,5 млн., ДПС и „Обединените патриоти” – по 3,5 млн., а „Воля” – 1,6 млн. Същевременно партиите, в последните 30 години, са се превърнали в едни клиентски организации и нищо друго. От друга страна политиците са най-корумпираните лица в държавата. Затова народът с основание възроптава срещу несправедливостта, изразяваща се в това да плащаш на крадеца (политика). За да видим какъв е проблема със субсидиите в България, ще направим един кратък сравнителен анализ на държавните субсидии, които се отпускат на партиите в различните страни членки на Европейския съюз, който да ни послужи за отправна точка при определянето на един разумен и справедлив размер.
В Германия – най-силно развитата в икономическо отношение европейска държава – субсидията за политическите партии е под 1 евро на глас. Съгласно действащото там законодателство, за всеки действителен глас до достигането на 4 милиона, партиите получават по 1 евро субсидия. След това средствата са по 0.83 евро на глас. В Гърция също е под 1 евро, в Италия – 2 евро, а в утвърдена демокрация като Англия изобщо няма подобно финансиране. Средно в Европейския съюз партийните субсидии са 3,5 евро на глас или 7 лева, а в България, която е най-слабо развитата в икономическо отношение страна членка и с най-ниските доходи на населението, партиите и коалициите получават по 11 лева на глас, тоест най-високата субсидия. Излиза така, че ние българите най-много държим на политиците си, може би защото работят изцяло в „интерес“ на народа.
При определяне размера на държавната субсидия, най-удачно е да вземем предвид икономическото състояние и стандарта на живот в страната. Съгласно данни на Евростат, България е на последно място по брутен вътрешен продукт (БВП) и потребление на глава от населението за 2017 г. Според тези показатели страната ни е под 50 % от средното равнище за ЕС-27. Същевременно, отчитайки посоченото по-горе средно равнище на партийните субсидии в ЕС, а именно 7 лв., разумно и логично обосновано е размерът на субсидията в България да е наполовина, тоест 3 лв.
С така определения размер се избягва и риска, основно споделян от управляващите, че ако драстично намалим финансирането от държавата, партиите ще станат зависими от външни частни икономически структури и неформални организации. Аз не споделям това виждане, защото днес, въпреки голямата субсидия, партиите са изцяло зависими от едрия криминален капитал (олигарси и местни феодали) в страната. А постъпващите в партийните каси милиони от субсидии се държат на влог, за да се печели от лихви или за да се купуват лимузини и други глезотии за партийните лидери.
- С оглед правната допустимост на предложението
Предложението, залегнало в настоящия референдум за намаляване размера на годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, не е в колизия с конституционните норми и принципи, както и с изискванията на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Решаването на проблема с необосновано високите субсидии за партиите чрез национален референдум е възможно най-демократичният начин за получаването на независимо и справедливо решение. Такова предложение беше залегнало в референдума на Слави Трифонов, но тъй като същия не можа да събере необходимия кворум за участие, същият произведе законодателни промени.
