Национален референдум за честни избори и мажоритарна система

Въпрос – 1 

Желаете ли създаване на регистър на избирателите по техния действителен настоящ адрес в страната и в чужбина въз основа на данните, с които разполагат всички държавни институции и запознаване на гражданите с данните от него с цел потвърждаването им лично от всеки избирател?

Мотивите, които обуславят това предложение са следните:

  1. С оглед на обществената необходимост

За всички български граждани е очевадно, че всички избори, проведени през последните близо три десетилетия в България, са манипулирани от политическия и икономически криминален елит с оглед влизането във властта на техни подставени лица, които по време на мандата да защитават само лични и корпоративни интереси. Манипулирането се проявява в различни форми – купен и контролиран вот, назначаването на политически обвързани, неграмотни и незаинтересовани хора в изборните комисии, фалшификации при броенето на бюлетини и при съставянето на протоколи, както и други видове въздействия от страна на членовете на всички избирателни комисии (Централна избирателна комисия – ЦИК, Районни избирателни комисии – РИК, Общински избирателни комисии – ОИК и Секционни избирателни комисии – СИК) върху изборния процес в това число и с т. нар. „мъртви души“ в избирателните списъци. По данни на различни експерти, те са над 1 млн. души, а според публично известния и дългогодишен член на Централната избирателна комисия проф. Михаил Константинов – дори над 1,3 млн. Броят на избирателите на последните избори е приблизително такъв, какъвто е бил през 1990 г. Списъците тагова са съдържали 6,9 млн. имена при население 8, 767 млн. души, а днес 6,84 млн. избиратели при население под 7 млн. Днес вече върви приказката, че в България избирателите са повече от населението. Липсата на легитимно установен реален брой граждани с избирателни права в страната осигурява възможност на партиите на статуквото да влияят върху изборния резултат в тяхна полза. С цел премахване на това силно деформиращо изборния резултат обстоятелство, е изключително необходимо незабавното създаване на регистър на избирателите по техния действителен настоящ адрес. Създаването на регистър на избирателите следва да се осъществи на три последователни стъпки:

1) съставяне на списък на избирателите по настоящ адрес в страната и в чужбина въз основа на данните, с които разполагат държавните институции (Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“  към МРРБ, МВР, Националния осигурителен институт-НОИ и Министерство на външните работи-МВнР);

2) провеждане на информационна кампания сред гражданите, която цели да ги информира, че е създаден списък на избирателите по настоящ адрес в страната и в чужбина и че те могат да коригират евентуално съществуващи неточни данни;

3) потвърждаване на данните, извършвано лично от избирателя, който проверява коректността на данните в интернет или в населеното място, в което живее, след което потвърждава/коригира записа в избирателния регистър.

Съгласно Изборния кодекс, Централната избирателна комисия е институцията, която е натоварена със задължението да подготвя и провежда избори, затова тя трябва да бъде натоварена със създаването и поддържането на регистър на избирателите. Данните за съставянето и поддържането на избирателен регистър следва да се основават на данни, съдържащи се в информационните масиви на всички институции, а не само на ГД „ГРАО”, за да може същият да бъде максимално пълен и актуален.

В тази връзка е необходимо е да се предвиди законово задължение за служебно предоставяне на ЦИК на данни от информационните масиви на ГД „ГРАО”, МВР и НОИ. Необходимо е да се отбележи, че НОИ например разполага с актуални декларирани данни на лицата, живеещи в чужбина, които са освободени от внасянето на здравни осигуровки – този масив от информация е надежден източник на данни за съставянето на избирателния регистър. Важна функция на ЦИК е провеждането на информационна кампания сред гражданите за наличието на регистър по избирателите и за необходимостта от проверка на валидността на данните. В тази връзка, ЦИК следва да осигури достъп до създадения регистър (при спазване на условията за защита на личните данни) чрез интернет или чрез проверка на място в общините. Финалният етап завършва с еднократно верифициране на данните от страна на избирателя, като той извършва проверка на своите данни, след което потвърждава/коригира записа в избирателния регистър. Предложеният подход осигурява реализиране на избирателното право на всички избиратели, живеещи в страната и извън нея, като изчиства избирателните списъци от така наречените „мъртви души”, не лишава български граждани от избирателни права и възпрепятства злоупотреби в изборния ден.

Асоциация „Прозрачност без граници” извежда това предложение за създаване на регистър на избирателите по техния действителен настоящ адрес през 2017 г. въз основа на проведения от тях мониторинг на парламентарните избори тогава. Такова предложение са извели при техните наблюдения на различни по вид проведени избори в страната и много други неправителствени организации.

По сега действащите разпоредби на избирателния кодекс, избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението и се подписват от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник и от секретаря на общината. Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция и всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. Същите се съставят по постоянен адрес.

Въз основа на горното е видно, че избирателнителните списъци в България се изготвят от местната власт, в лицето на кмета и неговата администрация, съответно и тяхната коректност зависи от тях. Този факт е много важен. Защо!? Защото местната власт в България има изключително уродливо лице – ФЕОДАЛИЗЪМ в чистия му вид и то в 21-ви век. Местните власти в страната са завладяни от икономически групи и престъпни мрежи, целта на които е корупционното управление на собствеността и активите на общината и насочването на обществени поръчки и концесионни договори към клиентелистките мрежи на управляващите икономически мнозинства (има се предвид кмет и поддържащата го група общински съветници). Друг въпрос – доколко е възможно осъществяването на политически, административен, съдебен и обществен контрол върху подобен тип местно управление. НЕВЪЗМОЖНО Е! Защо ли? Защото именно тази местна власт прави манипулирането „на терен“ при всички избори, а това е в интерес на партиите на статуквото, които са пък овладяли властта на национално ниво. Тук се получава престъпна симбиоза между местната и централната власт при безцеремонния грабеж на държавата. Тесните партньорски връзки между двете власти са безбройни – местната власт се явява инфраструктурата на партиите, през която минават проекти с евросредства, обществени поръчки, вкарват се в зависимост през социалните програми гражданите без доходи и с ниски такива, които на избори се явяват като част от контролирания вот, от своя страна правителството осигурява „чадър“ върху този грабеж през ръководството на МВР, ДАНС, Прокуратура, съд и т.н. Затова имаме кметове с по 70 млн. лв. от подкупи, но разследване по тях не се води. Е, то ако се води, трябва да се арестуват всички кметове в страната, заедно с цялото правителство и висшите магистрати от „независимата“ съдебна система. С оглед значимостта на местната власт при избори, само информативно ще спомена, че именно кметът назначава секционните избирателни комисии при избори за местна власт и определя избирателните секции при всички видове избори.

Ето тази същата местна власт прави избори по Ганьовски, така както преди 120 години  подробно го е описал Алеко Константинов. Затова е крайно необходимо да се сложи край на порочното функциониране на местната власт в България. Решението на този проблем е в предложението, което е залегнало в една от националните граждански инициативи, които ще инициираме заедно с двата референдума, а именно народът да разпределя публичните средства, които се разходват през обществени поръчки, концесии и от управляващите органи на оперативните програми за финансиране с евросредства.

 

  1. С оглед правната допустимост на предложението

Предложението за изготвяне на списък на избирателите по техния действителен настоящ адрес не е в противоречие с конституционни норми и принципи, както и с изискванията на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – не попада в ограниченията по отношение на предмета, посочени в чл. 9, ал. 2 от закона. С приемането на това предложение с национален референдум ще се направи значима стъпка към осигуряване на прозрачност и честност на изборния процес в България и ще бъде една от гаранциите, че статуквото няма да манипулира следващите избори, за да се възпроизведе.

Да, в България всичко е ФАЛШИВО – изборите, представителната власт (Народно събрание, Правителство, „Независима“ съдебна власт), демокрацията, храните, горивата и каквото друго се сетите, само ДАЛАВЕРИТЕ са истински.

Решението е в ръцете на българския народ – РЕФЕРЕНДУМИ!