Проблемите, които трябва да бъдат решени от гражданите посредством референдума, възникват в началото на 90-те години на миналия век, когато започва смяната на политико – икономическия модел в световен и национален аспект. Всички те са свързани с трансформацията на собствеността върху ресурсите от държавна в частна и по – значимото –    при „кой“ от народа да отидат те. Тези проблеми в годините напред се развиват и тяхното действие става все по – разрушително за държавността и нацията до настоящия момент, когато налице имаме вече трета национална катастрофа. Тя се изразява в:

1) демографска криза,

2) институционална разруха, предизвикана от повсеместна корупция, разрушаваща националната сигурност и

3) духовна нищета, следствие на деморализиращите действия през прехода на псевдо елита, установен в страната и оскотяващата бедност за по – голяма  част от населението.

Фундаменталната причина за наличието на тези проблеми, подкопаващи устоите на държавното устройство и управление на страната, както и ограничаващи просперитета на нацията, се корени в управленските решения на всички политически лица, участвали в управлението на страната в периода 1990 – 2017 г. Въпросните решения са изцяло в ущърб на нацията и държавата и винаги имат за цел получаване на лични материални облаги, неследващи по закон, т.е криминално придобити. Процесите и механизмите, посредством които политиците и обособилите се около тях назначени бизнесмени на прехода грабеха и продължават да грабят публични средства са много, по – значими от тях са:

– раздаване на милиони, които са се водили на специален отчет по списък на „наши“ хора – т. нар. куфарчета;

– силов рекет над народа от трибуквените групировки под „зоркия“ поглед на управляващите;

– банки – пирамиди, притежавани от кадри на БКП и ДС доносници, в които „изгоряха“ парите на  обикновените граждани;

– галопираща инфлация, стопила спестяванията на хората;

– източване на големите държавни предприятия чрез т. нар. „овладяване“ на входа и изхода;

– криминална приватизация чрез бонове, РМД и офшорки, ощетила държавата с десетки милиарди;

– контрабанда на горива (в изключително големи размери при Югоембаргото), алкохол, цигари и наркотици;

– неизгодни заменки с имоти публична собственост, при които срещу частен имот от 2-3 лв/кв. м. получаваш държавен такъв на апетитни места по черноморското крайбрежие с пазарна цена от 100 лв./кв м.;

– уговорени обществени поръчки срещу 10 % комисионна за възложителя. Трябва да се има предвид, че през последните няколко години през обществени поръчки се изразходват публични средства от порядъка на 7-8 млрд. лв. годишно;

– концесии за жълти стотинки – от над 600 концесии за страната, годишно в Бюджета влизат не повече от 100 млн. лв. Трябва да се има в предвид, че години наред, поради вратичка в закона, не са влизали никакви пари от такси и то от най – солидните концесии, които са дадени на „преуспяващи“ бизнесмени;

– монополи и картели във всички сектори, ощетяващи потребителя, съществуващи под „чадъра“ на контролните органи със знанието и разрешението на политиците;

– аферата КТБ, ощетила държавата, т. е. пак данъкоплатеца, с близо 4 млрд. лв;

– „източване“ на стотици милиони евро по програми на Европейския съюз от „наши“ хора чрез безсмислени проекти, отнемащи перспективата за развитие на можещите.

Това доведе до овладяването на всички етажи на властта и ресурсите в страната, както и средствата за осведомяване и манипулиране на народа от няколкостотинте души, които вече близо 30 години преразпределят блага винаги в собствена полза и политинжинерстват, подпомагани от около 15 хил. души около тях, които са основната им дистрибуционна мрежа на корупция, натиск, монопол върху пазара и налагане на неписани правила и обвързващи зависимости за цялото население.

Въпросните прослойки моделират два вида икономика в страната:

– централно – планирана за бизнеса (предприемачите), изразяваща се в криминално разпределение от политиците на публичните ресурси (в днешно време – обществени поръчки, концесии, проекти с евросредства, чадър над контрабанда и ДДС измами) за олигарси, местни феодали и „наши“ хора. Резултатът от това – отнета е възможността за предприемачество на хората, непринадлежащи към мафията;

– за гражданите (потребителя) – пазарно – парцелирана, с монополни и картелни споразумения, генериращи неестествени цени, ощетяващи потребителя, с липса на ефективен контрол по качеството, количествата и други характеристики на продуктите и услугите. Резултатът от това – задушен пазар, ограничаващ достъпа на потребителя до качествени стоки с реални цени.

Като прибавим към това и съдебната система, служеща на мафията, се вижда, че щавенето на народа върви с пълна сила.

 

Българската икономика в момента расте единствено благодарение на търпението на работещите, които продават труда си за жълти стотинки. Ние сме така да се каже „общаците“ на Европа – достатъчно е да погледнем платежния баланс за 2016 г. , от който е видно, че всички пера,  по които влизат свежи пари, са свързани с нискоквалифицирани и спомагателни дейности или се отнасят да изработката на различни части и компоненти, които стават готов продукт с висока добавена стойност в други държави, съответно там се взимат и големите заплати (изключение прави ИТ- сектора, но това се дължи изцяло на световните пазарни тенденции). Липсва свързаност между секторите на икономиката, не се  добавя икономическа стойност (от добива през преработката до експорта), в резултат на което изнасяме само суровини с ниска добавена стойност. Ние нямаме автентични крайни продукти, с които да участваме на международните пазари и да се конкурираме с другите национални икономики. Да, нямаме, защото през прехода големият бизнес свикна да работи с печалба на 100%, на принципа „от вчера за днеска“, да получава привилегировано всички публични средства и да е имунизиран по отношение на отговорността при данъчните и осигурителни нарушения, при обществените поръчки, концесионни и приватизационните договори, при картелните споразумения и другите незаконни схеми, защото политиците са разпънали плътен чадър над него и симбиозната връзка между тях води до мафиотско овладяване на държавата. В заключение, бизнеса, приближен до властта, свикна да печели лесно, бързо и солидно, но не въз основа на пазарните принципи – конкурентоспособност, равнопоставеност и лоялна конкуренция, а чрез подкупи, лобизъм, нарушения и престъпления. За него е неизгодно да излиза на международните пазари и да е конкурентоспособен, защото там може да пробие, а може и да не успее,  съответно и печалба няма да има. Съгласно общоприетите икономически правила инвестицията има пълна възвращаемост най – малко след 3 – тата година, а тук, на нашия пазар, тя  е двойна и тройна  и ще бъде постигната за месеци – когато спечели поръчката, осъществи данъчната измама, държи монополните цени и т.н. Но бизнеса сам по себе си не е виновен, защото той се нагажда и работи по правилата, който му налага държавата, демек политиците. Именно те са овластени да вземат решения, с които да определят насоките за развитието на икономика и обществото като цяло, затова сега е време да понесат предвидената в закона отговорност за престъпните си държавнически постъпки.

Засегнати от всички гореизброени негативни тенденции са близо 80% от населението на страната, което говори за дълбоко социално неравенство. По отношение на тях е налице тотална липса на справедливост и социална перспектива, отнети са им всякакви възможности за реализация. Те са ощетени и пренебрегнати от държавата, която се грижи само за тези, които служат на мафията, защото последната я е овладяла изцяло. Именно заради това близо 2 млн. българи са напуснали страната от началото на прехода – тъгуват немили – недраги по родината от чужбина, където са отишли да търсят спасение за себе си, не за държавата, защото тя е мащеха за тях.

Цялата тази мизерия и несправедливост може добре да бъде илюстрирана в числа – 78,5 % от българските домакинства живеят с общ доход на едно лице, който е под необходимите средства за издръжка на живот – 559 лв., а 2 200 000 души от тях са под прага на абсолютната бедност – до 297 лв! Същевременно се доплаща за почти всички обществени услуги – здравеопазване, образование, сигурност и т.н., които държавата трябва да подсигури, защото е събирала данъци и осигуровки от нас за това. Но най-лошото е, че по-голяма част от населението не може въобще да си позволи това доплащане. 44 % от децата в България живеят в риск от бедност. По официални данни България е на последно място по размер на средната заплата и покупателна способност на населението от всичките 28 членки на Европейския съюз. Възмущаваме се защо в търговската мрежа е пълно с нискокачествени продукти, а отговорът е прост – търсенето в този нисък сегмент е продиктувано от размера на доходите на по – голяма част от населението. И става въпрос за финансово обезпечаване на потребностите за физическо оцеляване, а за образование и култура тези хора въобще не могат и да си помислят. Това всъщност е оскотяващата бедност, която логично води след себе си духовна нищета. В допълнение на всичко това, псевдо елита постоянно и целенасочено манипулира общественото мнение, прилагащ максимата „разделяй и владей“  на различни плоскости – русофили и русофоби, патриоти и непатриоти, националисти и глобалисти, леви и десни и т. н., с което цели отклоняване на вниманието на обществото от наглите им кражби. Затова нацията ни е разделена, неориентирана и склонна към агресия, породена от всеобщата несправедливост, царяща в ежедневния ни живот.

Тези проблеми са общоизвестни от години както на цялото общество, така и на политиците. Но реални действия от всички управляващи досега за тяхното решаване липсват, а има само имитация под формата на т. нар. „реформи“. Причината за това е също общоизвестна – няма как виновниците за тези проблеми – политиците да се самонакажат и да влязат в затвора. През целия преход те се възпроизвеждат, като всяка следваща генерация е по – арогантна, крадлива и лицемерна от предходната. Това поражда необходимостта народа да упражни конституционното си право на непосредствено участие в държавната власт чрез една от формите на пряката демокрация, а именно национален референдум. С това той трябва да реши тези жизненоважни за страната проблеми и да се сложи край на омагьосания кръг корупция – грабеж – корупция, за да покаже, че е отговорен за бъдещето на държавността и нацията. Докато не влязат в затвора извършилите престъпление президенти, министър – председатели, министри, народни представители, кметове и други престъпници и не се върнат, чрез конфискация на престъпното им имущество, десетки милиарди левове в хазната, за тази държава бъдеще няма. Всеки следващ политик ще краде и ще черпи сила и опит от предишните, които са грабили държавни пари и са останали ненаказани и така ще продължаваме до безкрай с този модел по налагане на неписани правила върху цялото общество.