ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

     М О Л Б А

гражданско сдружение „Прогресивно общество“,

ЕИК 205508944

със седалище: гр. София, ул. „Витошка Зорница“ 3 Г, ет. 4

за контакт: Росен Пламенов Миленов, Председател на Управителния съвет, тел. № 0878 786 669, ел. поща:

Относно:  Участие в обществен дебат иницииран от Президента на Република България за промени в съдебната система.

Уважаеми господин Президент,

Обръщамe се към Вас с молба да бъдем включени в заявения от Вас широк обществен дебат за „цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мястото й в съдебната система и връзките с други институции“ и необходимите промени за това в Конституцията.

Сдружение „Прогресивно общество“ е регистрирано с цел да развие законодателната рамка относно прякото участие на гражданите в управлението на държавата и да поставя на дискусионни форуми проблеми с национално и местно значение и да предлага решения за тях.

В последната една година Сдружението проведе информационна кампания за прякото участие на гражданите в избора на ръководните длъжности в трите власти, в законотворческата дейност на парламента и общинските съвети и в разпределянето на публичните средства – обществени поръчки, концесии и евросредства в над педнадесет града от страната – София, Хасково – 01.03.2019 г., Ямбол – 09.03.2019 г., Стара Загора – 20.04.2019 г., Русе – 23.03.2019 г., Свищов-24.03.2019 г., Пловдив -24.04.2019 г., Благоевград – 05.04.2019 г., Перник – 14.06.2019 г., Велико Търново – 04.06.2019 г., Шумен – 05.06.2019 г., Добрич – 06.06.2019 г., Варна – 07.06.2019 г., Провадия – 19.08.2019 г., Габрово – 20.08.2019 г. и Казанлък – 21.08.2019 г.

В началото на следващата година, през месец януари ще бъде сформиран инициативен комитет от граждани по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които ще внесат в 44-тото Народно събрание заявление за иницииране на три национални референдума и три национални граждански инициативи. С предложенията залегнали във въпросните инициативи Вие сте подробно запознати от внесено искане в Президентската институция с вх. № 94-00463/22.02.2019 г. и впоследствие проведена среща на 26.02.2019 г. в сградата на Президенството на която присъстваха:

  1. От страна на Президентството:
  2. г-н Пламен Узунов  – секретар по правни въпроси и антикорупция на президента;
  3.  г-н Илия Христозов – съветник по икономически въпроси и инвестиции на президента;
  4. От страна на групата граждани, подкрепящи инициативите:
  5. Росен Миленов – юрист;
  6. Весела Кънчева – юрист;
  7. Максимилиян Михайлов;
  8. Детелин Кънчев.

В тази връзка отново Ви предоставяме нашите предложения за промени в съдебната власт свързани с осигуряването на независимостта, отчетността и отговорността на главния прокурор, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, членовете на Висшия съдебен съвет и на инспекторите в Инспектората към него:

1. Пряк избор от народа на главния прокурор, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и възможност за тяхното отзоваване по всяко време на четиригодишния им мандат;

2. Пряк избор от народа на половината от членовете на Висшия съдебен съвет и възможност за тяхното отзоваване по всяко време на четиригодишния им мандат;

3. Пряк избор на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет с възможност за отзоваване по всяко време на четиригодишния им мандат.

Мотиви:

За да имаме ефективна и безпристрастна съдебна власт, на първо място по важност е нейната независимост от силните на деня – криминалния  политически и икономически елит в страната или хората, които откраднаха властта и парите от НАРОДА. Същите имат неограничени възможности за влияние върху цялата държавна власт, включително и съдебната, за което има безспорни доказателства. В тази връзка са налични публични самопризнания на настоящи и бивши главни прокурори, конституционни и върховни съдии и председатели на съдилища, че политици и олигарси „кадруват” в съдебната власт. Тези „кадровици“ избират послушни, корумпирани и зависими юристи за главни прокурори, председатели на върховни съдилища, членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители в съдебните органи, които да ги пазят от закона и народа за извършения грабеж през т.нар преход на близо 200 млрд. лв. (мръсни пари, които удавиха морала, обезкървиха нацията и „счупиха” държавата) и националните предателства. Резултатът – няма нито един осъден премиер, министър, депутат, кмет, висш магистрат, шефове на служби, криминални бизнесмени и мутри.  Оказва се, че цялата съдебна система на България е потънала в зависимости, генерира корупция и се управлява от криминални лобита.

Затова днес с основание може да заявим, че изрично уредените основни принципни начала в Конституцията на Република България за:

  • независимост на съдебната власт в чл. 117, ал. 2: „Съдебната власт е независима. При осъществяването на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.“
  • легитимност на съдебната власт в чл. 118: „Правосъдието се осъществява в името на народа.“
  • разделението на властите в чл. 8: „Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.”
  • правовата държава в чл. 4, ал. 1 „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.“

не намират израз при функционирането на съдебната власт, поради липсата на механизми, които да гарантират това. Това вече е конституционна криза, която уврежда устоите на държавността в България и красноречиво доказателство за това е, че новия главен прокурор беше избран от лицата, които откраднаха най-много милиарди от фалиралата КТБ пред очите на всички – държавни органи, медиите и най-вече НАРОДА!!!

Вземайки предвид този факт, днес с основание можем твърдим, че съдебната власт, както и цялата държавна власт имат автократична и олигархична легитимност, но не и демократична.

Това налага мигновенна и твърда реакция на суверена – народа, за защита на държавността и отвоюване на властта от МАФИЯТА. В тази връзка и според разбирането за демокрация, а именно гражданите да разполагат с конституционно установени права за влияние върху състава на държавните органи и стъпвайки на фундаменталния принцип за народния суверенитет, който пронизва цялата Конституция и легитимира трите власти, включително и съдебната власт (чл. 118: „Правосъдието се осъществява в името на народа“), може да изведем решението за проблема с независимостта на съдебната власт, а именно прякото участие на народа при избора на главния прокурор, председателите на върховните съдилища, членовете на ВСС и инспекторите на Инспектората към него, както и възможността за тяхното отзоваване по всяко време на четиригодишния им мандат. Реализирането на това предложение ще доведе до:

1. Получаване на реална демократична легитимност на съдебната власт, което е най-важния елемент при упражняването на законовите функции на всеки един държавен орган от трите власти. По своята същност това представлява гласуване на доверие на някой, който да извършва определена дейност, в случая правораздаване, от твое име и в твой интерес (може да го илюстрираме с упълномощаването на съседа да те представлява на събранието на етажната собственост и с достигане на определения кворум, ти участваш в легитимирането на решенията му). Днес въпросът, който си задаваме всички е кой е легитимирал Бойко Борисов да „назначава“ главните прокурори Иван Гешев, Сотир Цацаров и председателя на ВКС Лозан Панов, бившия президент Георги Първанов, който „назначи“ за главен прокурор Борис Велчев и Лазар Груев председател на ВКС и т.н. Защото установено е във времето, че избраният е лоялен и служи винаги на този, който го посочил и избрал. Именно затова народът трябва да избира тези изключително важни длъжности в държавата, на които конституцията и законите са вменили да гарантират правния ред и да правораздават в интерес на правдата и обществото, а не в интерес на големите престъпници.

2. Гарантиране на независимостта на съдебната власт от:

– другите две власти – изпълнителна (правителство) и законодателна (Народно събрание), а чрез тях и от партийните централи на парламентарно представените партии. По сега действащата конституционна и законодателна уредба половината (11 броя) от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от законодателната власт – Народното събрание, което през последните 30 години се оказа, че е фалшивата представителна власт, защото не защитава обществения интерес. Парламентът, избирайки членове на ВСС, пренася политическото влияние върху всички следователи, прокурори  и съдии, защото именно този съдебен съвет осъществява цялата кадрова политика в съдебната власт. Това де факто е политизирането на правораздаването.

Същевременно съдебната и изпълнителната власт (правителството) са се срастнали в трайни зависимости, свързани с разпределението на държавната баница – публичните средства до такава степен, че действат в синхрон при „мачкането” на закона. Правителството раздава обществени поръчки и концесии за милиарди на олигарси, местни феодали и партийни клиентилисти, а магистрати, през административните съдилища, където могат да се атакуват всички актове на държавната администрация – от издадените от премиера до  тези на катаджията на улицата, смачкват всеки сигнал за нарушение срещу пари и гарантирано кариерно израстване. Ето защо е толкова безмилостна борбата политиците да назначат свои хора за ръководители в съдебната власт – да останат ненаказани за извършените от тях престъпления.

– икономическо влияние – олигарси, местни феодали през техните „послушковци” в законодателната власт – депутатите, на които плащат предизборните кампании.

         – обособени криминални неформални групи на магистрати, окопали се дълбоко в самата съдебна система. Това се дължи на обстоятелството, че съдебната власт, освен че е зависима от външно влияние, е и силно капсулирана и затворена. Това я прави непрозрачна и отваря вратите за престъпни своеволия на административните ръководители и звена, които са силно компрометирани, но в техните ръце са всички процедури за кариерното израстване, оценяване, бонуси и дисциплинарни наказания и с това превръщат всички магистрати в зависими такива.

Невъзможността на горепосочените групи да участват в издигането и избора на ръководните длъжности в съдебната власт е гаранция за нейната независимост и безпристрастност.

3. Върховенство на закона или конституционното изискване следователите, прокурорите и съдиите при изпълнение на своите функции да се подчиняват само на закона. Това означава да решават по знание и съвест, без въздействието на заинтересовани страни, като административни ръководители, престъпни политици и лица с дебели банкови сметки от нечисти сделки, както и да служат само на истината и справедливостта. Днес сме свидетели точно на обратното.

4. Осигуряване на прозрачно и предвидимо кадрово развитие на следователи, прокурори, съдии и административни ръководители на съдебните органи, което е гаранция за професионализъм и безпристрастност в осъществяване на техните функции по правораздаването.

Защо народът трябва да има възможност да ОТЗОВАВА ръководителите на съдебната власт и членовете на ВСС и Инспектората, избрани от него?

Прякото избиране от народа на ръководителите в съдебната власт влече след себе си и тяхната отчетност за свършената работа и постигнатите резултати, а оттам и търсенето им на отговорност при нарушение и неизпълнение на поетите ангажименти пред обществото и съответно отзоваване. Перманентната заплаха от предсрочно прекратяване на правомощията посредством отзоваване гарантира отзивчивостта и отговорността на магистратите и стимулира адекватното изпълнение на правомощията им, така че да не противоречат на закона и професионалната етика. Днес сме свидетели на точно обратното – членовете на ВСС и тримата големи в съдебната власт се отчитат и подчиняват само на престъпните политици и олигарсите, но не и пред обществото, пред закона, пред морала и чистата собствена вътрешна съвест, въз основата на която, по закон, трябва да взимат своите решения. 

С прякото избиране на тримата големи, членовете на ВСС и Инспектората не се отваря възможност народа да се меси пряко в дейността на магистратите, защото:

1. Членовете на ВСС не правораздават, тоест не водят разследване и не издават съдебни решения, а те извършват само административна дейност – кадровата и бюджетната политика на цялата съдебна власт, техническо обезпечаване и т.н.

2. Главният прокурор, председателите на ВКС и ВАС, въпреки, че участват в правораздаването (първия чрез надзора, който осъществява, а вторите като участват по дела, подсъдни на върховните съдилища, които оглавяват), те на първо място са административни ръководители и като такива основната им функция е да определят цялостната политика на поверените им съдебни органи. А в тази политика най-важното са нейните резултати, които да се отразяват реално – гарантиран ли е правния ред в държавата и усеща ли обществото справедливостта в юридическите актовете на съдебната власт (повдигнати обвинения на прокуратурата и решения на съда). Затова и тук аргументите, че с прекия избор от народа се месим в правораздаването са неиздържани.

3. Инспектори на Инспектората към Висшия съдебен съвет – орган, който съгласно чл. 132 а, ал. 6 от Конституцията проверява дейността на органите на съдебната власт, извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на магистрати и други видове контрол. Тоест и тук нямаме пряко участие в правораздаването, а косвено през извършването от тях проверки на актовете и другите действия на магистратите при осъществяване на правораздаването. Специално тук е изключително важен избора на инспекторите да става извън съдебната система, защото приказката „гарван гарвано око не вади” е валидна с пълна сила. Но не и според действащата правна уредба в чл. 132а, ал. 2 и 3 от Конституцията, съгласно която инспекторите се избират от Народното събрание – тоест пак имаме политическо кадруване и то върху орган, които следи за нарушения, извършвани от магистратите. Това значи, че политиците, чрез свои доверени хора в инспектората, имат възможност да мачкат всеки прокурор и съдия, който участва в разследвания за корупция по високите етажи на властта. Това вече е абсурден „правен тюрлюгювеч”, който няма нищо общо с прогласените в Конституцията принципи за управлението на една демократична държава.

С въвеждането на прекия избор от народа и отзоваването в съдебната власт не се нарушава експертното осъществяване на правозащитната функция на държавата, защото не се отхвърлят законовите изисквания за необходим юридически стаж, професионални и нравствени качества, изготвяне на концепции за управлението на съответния съдебен орган и др.

Мандатът за всички изброени ръководни длъжности в съдебната власт е разумно да бъде четири години, защото по-дългите такива, особено установените седемгодишни мандати за главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС, създават условия за „окопаване”, трайно обвързване с други институции и лица с политическо и икономическо влияние, което предполага действия над закона. Дългият мандат снижава степента на отзивчивост и отговорност на ръководителите в съдебната власт най-вече към обществото, а това означава делегитимирането им.

В заключение, днес можем да говорим за легитимност на държавната власт и съответно защитен обществен интерес само при наличието на реална възможност за:

– директен демократичен контрол от НАРОДА върху ръководителите на държавните институции чрез прекия избор, отчетността и възможността за отзоваване във всеки един момент на мандата им;

 – референдуми по всички въпроси от компетентността на Народното събрание и Общинските съвет и

–  участие на всички при разпределянето на публичните средства – обществени поръчки, концесии, средства по програми на Европейския съюз и т.н.

Защо е жизнено важно участието на народа? Защото вече десетилетия наред винаги потърпевшите от престъпленията на ръководителите на държавните органи, в това число и на съдебната власт, са обикновените граждани и съответно те са най-заинтересовани да спре грабежът, който годишно възлиза на 8 млрд. лв., а именно:

  1. 2 млр. лв. от обществени поръчки – бутиковата корупция на политиците, което е причината за разбитите пътища в страната и стотиците жертви от катастрофи;
  2. 1 млр. лв. от неизгодни концесии, с които концесионерите и корумпираните политици ограбват природните национални богатства на страната;
  3. 1 млрд. лв. от монополни цени на ток, вода, парно, горива и т.н., които са непосилни за мизерните доходи на по-голяма част от населението на страната, най-вече пенсионерите;
  4. 2 млрд. лв. от ДДС афери и контрабанда;
  5. 700 млн. лв. от Здравната каса, които са причина да умират хора заради това, че здравната система е превърната в битак (да си плащаме всичко при лечението, въпреки внасяните здравни осигуровки, а възрастните от отдалечените места да нямат достъп до здравни грижи, защото някои е закрил малките болници, за да може да работят само тези които са близки до властта);

Беззаконието, поради което:

  1. На свобода се разхождат политици и олигарси със стотици милиони и милиарди в банковите им сметки, окрадени от държавата или 200 млрд. лв. за последните 30 години;
  2. Рецидивисти с по двадесет висящи дела се разхождат на свобода и издевателстват над възрастните и трудещите се хора, като грабят къщите и поминъка, вместо да бъдат в затвора;
  3. Рекетьорите, облечени във власт, които ежедневно унищожават малкия бизнес и др.

По-долу са изложени процедурите за:

  1. Пряк избор от народа на половината от членовете на Висшия съдебен съвет;
  2. Пряк избор от народа на кандидатите за главен прокурор, председател на Върховен касационен съд и Върховен административен съд;
  3. Пряк избор от народа на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Процедура за избор на членовете на Висшия съдебен съвет:

Висшия съдебен съвет (ВСС) – правомощия, състав, мандат и формиране.

Правомощия на ВСС – уредени в чл. 130 а, ал. 1 от КРБ и в чл. 30 от ЗСВ или ВСС е административен орган на съдебната власт, който осъществява кадровото, организационното и техническото и обезпечаване.

Състав, мандат и формиране на ВСС.

Висшия съдебен съвет се състои от 61 члена, от които:

– 28 се избират пряко от народа. По един представител от всяка област в страната. Изборът е аналогичен с този на кметовете на общини с разликата, че ще се осъществява на ниво областен административен център(границите на изборния район) и ще се избират граждани притежаващи професионални юридически умения и знания. Процедурата е подробно описана по-долу;

– 28 се избират  пряко от съдиите, прокурорите и следователите.

Процедурата е съгласно сега действащата нормативна рамка, а именно избора се прави от Общото събрание на съдиите, Общото събрание на прокурорите и Общото събрание на следователите. Предложения за изборни членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите могат да се правят съответно от всеки съдия, прокурор или следовател.

Предвидено е едно допълнение, че ще се приложи принципа на пропорционалното представителство, а именно за:

– за съдийската колегия: 2-ма съдии от ВКС и ВАС, 5-ма съдии от Окръжен и Апелативен съд и 8 съдии от Районен съд;

– за прокурорската колегия – един от ВКП, 3-ма от Окръжна и Апелативна прокуратура и 7-ем от Района прокуратура;

– за следователите – един от НСл.С и един от Окръжните следствени отдели.

Това е необходимо, от една страна, за да се избегне влизането в съвета само на магистрати с дълъг юридически стаж, които в повечето случаи са и административни ръководители, а както при всяка професия и тук след известен период се наблюдава професионална деформация и то по отношение на обвързаности вътре в съдебната система, т. нар. лобита и такива извън системата с политици и икономически субекти, което е риск от прокарване на интереси. От друга страна при наличието на представители от всички инстанции най-обективно ще се поставят проблемите, които се проявяват на всички инстанции(първа, въззивна и касационна) и съответно ще се вземат най-правилните решения.

– 3-ма главния прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС са там по право, въз основа на заеманата от тях длъжност;

– един представител на адвокатите. Той се избира от органа „Общо събрание на адвокатите от страната“ към Висшият адвокатски съвет;

– един представител на академичната общност в сферата на правото. Той се избира от ръководителите на всички юридически факултети в страната, Института за държавата и правото към БАН и Националният институт на правосъдието (НИП).

На първото заседание на ВСС се избира представляващ измежду членовете му.

 Първо, по – голямата численост на ВСС съгласно предложението, а именно 61 спрямо 25 по сега действащото законодателство, води до по-голяма представителност и съответно до максимално ограничаване на възможността за прокарване на „нездравословни“ за съдебната власт интереси. Това е гаранция за изпълнението на основната роля на този орган изрично посочена в Закона за съдебната власт чл. 16 (1) „Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта и …“. Невъзможността на ВСС да осигури независимост на следователите, прокурорите и съдиите при изпълнение на техните правомощия води до обезсмисляне на неговото съществуване!!!

Второ, предвиденото в предложението значително представителство на не-магистрати, има за цел не само да се предотврати „професионалното отражение” от страна на следователи, прокурори и съдии при работата на Съвета, но и защото погледът и опитът на всекидневния „ползвател” на услугите на съдебната система ще има ценен принос при поставянето и решаването на проблемите на правораздаването.

ВСС ще заседава два пъти седмично, а през останалото време:

– членовете на ВСС избрани от квотата на магистратите ще работят на техните си работни места, като следователи, прокурори и съдии. По този начин няма да се откъсват от съдебната работа и съответно реалните проблеми на системата, както и да загубват автентичните връзки на равнопоставеност със съдийската и прокурорската общност и със съдебната практика. Или няма да сме свидетели на бюрократизиран ВСС от чиновници като сегашния на който му „диктуват“ политици и олигарси какво да прави.

– членовете на ВСС пряко избрани от народа, ще имат задължението три дни седмично да приемат граждани и юридически лица в районите от който са избрани. Целта е ВСС да е запознат, както с проблемите вътре в съдебната система, така и с проблемите които са възприети от обществото през актовете на магистратите(разследвания на прокуратурата, решения на съда), от неправомерните действия на лица над закона(ръководни служители в държавната администрация и криминални бизнесмени – олигарси и местни дерибей) бързината на процеса, състоянието на битовата престъпност в района и т.н.

Заседанията на ВСС се председателстват от министъра на правосъдието, но той не участва в гласуването.

Мандатът на изборните членове на ВСС е 4 години с право на едно преизбиране.

Процедура за пряк избор от народа на 28 от членовете на Висшия съдебен съвет

1. Предложения за кандидатури за членове на ВСС пряко избрани от народа могат да се правят от инициативен комитет на български граждани с избирателни права, състоящ се от трима до 7 члена, включително председател. Членовете трябва да са с постоянен адрес в община, която е в изборния район – областния административен център от който ще бъде избран кандидата. Най-малко един от членовете на инициативния комитет трябва да е с юридически стаж не по-малко от три години;

2. Към предложенията се прилагат:

– автобиография, подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации;

– документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата.

– писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет, която се прави по предварително утвърден стандарт с конкретни измерители, ясно разписани минимални стандарти и срокове за изпълнение. Неизпълнението на залегналите в нея мерки ще бъде основание за предсрочно прекратяване на правомощията му(отзоваване);

3. Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се разглеждат от специална комисия назначена с указ на Президента на Република България. Възлагането на отговорността Президента да формира комисията която да организира изборната процедура е с цел същата да е равно отдалечена от трите власти(законодателна, изпълнителна и съдебна), за да се спазят конституционните принципи за разделение на властите и независимост на съдебната власт.

4. Комисията към Президенството изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията за работата си като член на Висшия съдебен съвет. Изслушванията се провеждат по азбучен ред. Те са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Президенството и една от обществените медии БНТ или БНР. Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, висши училища и научни организации могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни.

Комисията изготвя подробен и мотивиран доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите.

5. С указ на Президента се насрочват избори за членове на ВСС.

6. Избран за член на ВСС е кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове в съответния изборен район(областния административен център).

Процедура за пряк избор от народа на кандидатите за главен прокурор, председател на Върховен касационен съд и Върховен административен съд:

1. Процедурата се открива от пленума на Висшия съдебен съвет;

2. Предложения за кандидатури за Председател на ВКС и ВАС могат да се правят от:

– инициативен комитет на български граждани с избирателни права, състоящ се от седем до 15 члена, включително председател. Най-малко трима от членовете трябва да са с юридически стаж не по-малко от три години;

– пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд.

3. Предложения за кандидатури за Главен прокурор може да се правят от:

– инициативен комитет на български граждани с избирателни права, състоящ се от седем до 15 члена, включително председател. Най-малко трима от членовете трябва да са с юридически стаж не по-малко от три години;

– общото събрание на прокурорите.

4. Към предложенията се прилагат:

– автобиография, подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации;

– документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата.

– писмена концепция за работата си на съответната длъжност, която се прави по предварително утвърден стандарт с конкретни измерители, ясно разписани минимални стандарти и срокове за изпълнение. Неизпълнението на залегналите в нея мерки ще бъде основание за предсрочно прекратяване на правомощията му (отзоваване);

4. Кандидатите се изслушват от пленума на Висшия съдебен съвет. Изслушванията се провеждат по азбучен ред. Те са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет и обществените медии БНТ и БНР. Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, висши училища и научни организации могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни.

5. Организира се публичен дебат по БНТ с участието на всички кандидати за излагане пред обществото на техните виждания и програми за работата на съответните съдебни органи, които ще оглавят.

6. С указ на Президента се насрочват избори за главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС.

7.  Избран е кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. Процедурата е аналогична с изборите на Президент и Вицепрезидент на Република България.

Мандатът  на главен прокурор, председател на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е четиригодишен с право на едно преизбиране.

Процедура за избор на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет

Правомощия, състав, мандат и формиране.

Правомощия на Инспектората към ВСС – уредени са в чл. 132 а, ал. 6 от КРБ и в чл. 54 от ЗСВ. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт.

Инспекторатът към ВСС се състои от 28 инспектори, които се избират пряко от народа. Съгласно сега действащото законодателство се избират от Народното събрание. Числеността на Инспектората е съобразена с административно териториалното деление на страната, а именно с броя на областите, които са 28. Целта е населението на всяка област да има представител в Инспектората, който да е запознат от близо, както с проблемите на съдебни органи в района, така и с проблемите на местното население свързани със защитата на техните права и посегателствата върху тях, които са резултат от действията или бездействията на прокуратурата и съда.

По – голямата численост на Инспектората към ВССсъгласно предложението 28 спрямо 10 по сега действащото законодателство, ще спомогне за осъществяването на ефикасен контрол върху съдебните органи на всички инстанции и във всички съдебни райони.

Инспекторите в Инспектората избират главен инспектор измежду тях.

Инспекторите в Инспектората към ВСС ще имат задължението, три дни месечно в пълно работно време да приемат и изслушват граждани в приемните намиращи се в районите от които са избрани.

Мандатът на инспекторите в Инспектората към ВСС е 4 години с право на едно преизбиране.

Процедура за пряк избор от народа на 28 инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет

1. Предложения за кандидатури за членове на ВСС пряко избрани от народа могат да се правят от инициативен комитет на български граждани с избирателни права, състоящ се от трима до 7 члена, включително председател. Членовете трябва да са с постоянен адрес в община, която е в изборния район – областния административен център от който ще бъде избран кандидата. Най-малко един от членовете на инициативния комитет трябва да е с юридически стаж не по-малко от три години;

2. Към предложенията се прилагат:

– автобиография, подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации;

– документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата.

– писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет, която се прави по предварително утвърден стандарт с конкретни измерители, ясно разписани минимални стандарти и срокове за изпълнение. Неизпълнението на залегналите в нея мерки ще бъде основание за предсрочно прекратяване на правомощията му(отзоваване);

3. Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се разглеждат от специална комисия назначена с указ на Президента на Република България. Възлагането на отговорността Президента да формира комисията която да организира изборната процедура е с цел същата да е равно отдалечена от трите власти(законодателна, изпълнителна и съдебна), за да се спазят конституционните принципи за разделение на властите и независимост на съдебната власт.

4. Комисията към Президентството изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията за работата си като член на Висшия съдебен съвет. Изслушванията се провеждат по азбучен ред. Те са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Президентството и една от обществените медии БНТ или БНР. Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, висши училища и научни организации могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни.

Комисията изготвя подробен и мотивиран доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите.

5. С указ на Президента се насрочват избори за членове на ВСС.

6. Избран за инспектор в Инспектората към ВСС е кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове в съответния изборен район(областния административен център).

06.12.2019 г.                                    С уважение: ………………………………..

гр. София                                                               (……………………………………)