Да се обособят такива обществени съвети е наложително, защото основополагащият проблем за развитието на страната и съответно повишаване на жизнения стандарт на населението са порочните корупционни практики на представителната власт (народни представители, премиер, министър, председатели на държавни агенции, кметове и др.) при управлението и разпореждането с публична собственост и разходването на публични средства (от републиканския бюджет или евросредства), т.е пари на народа, платени от всички нас с данъци и такси. Само при обществените поръчки годишно около 30 % от публичния ресурс се усвоява незаконно чрез комисионни и некачествено изпълнение на възлаганите дейности (строително – монтажни, доставки на стоки и услуги, изработване на проекти). При годишно средно около 7 – 8 млрд. лева, изразходвани през обществени поръчки по данни на Агенцията за обществени поръчки, над 2 млрд. лева от тях отиват неправомерно в джоба на политици, олигарси и местни феодали. Това влече след себе си редица негативни последици.

Първо, от една страна, се деформира пазара, т.е смачква се лоялната конкуренция и успоредно с това имаме съсредоточаване на бизнеса и то едрия такъв, близък до властта, в такива дейности, които му осигуряват сигурни и големи печалби в неконкурентна среда. Същото негативно въздействие оказват върху пазара и общия просперитет на нацията непрозрачно сключените и ощетяващи държавата концесионни договори, като се има в предвид, че от над 500 такива, годишно в бюджета влизат само около 100 млн. лв. Евросредствата са другите, които вече 10 години се усвояват нецелесъобразно от приближени до властта, с които вместо да приближим икономиката ни към нивата на западноевропейските държави, ние я отдалечихме неимоверно. Именно тези държавно обгрижвани бизнесмени притежават необходимите капитали, които набраха през т. нар. преход по криминален начин и чрез които сега може да се развие производство на автентични български продукти с висока добавена стойност, конкурентни на международните пазари и осигуряващи достойно заплащане на работещите в страната. Но при положение, че те нямат желание да правят това, то ние ще продължаваме да развиваме „ишлемарската“ икономика, движена единствено от ниските нива на заплащане на наемния труд и от данъчния рай, но не такъв, дължащ се на ниските данъци, а на този, при който едно „перфектно“ счетоводство може да се плащат минимални, а в някой случай и никакви данъци. Ще продължаваме да развиваме и икономика с износ на суровини с ниска добавена стойност, която носи големи печалби на ограничен кръг лица и съответно тлъсти комисионни за политиците, които им осигуряват субсидиране по различни схеми. А това, че за другите няма работа и европейски нива на доходите, тях не ги интересува въобще.

На второ място се деформира и политическия живот в страната в посока манипулиране на изборните кампании и участие във властта само на подставени лица на олигархията, местните феодали и традиционните политически парти с номенклатурен апарат, обслужващ не народа, е една малка прослойка, провъзгласила се за елит. Установено е, че обществените поръчки са едно от основните средства за осъществяване на така наречения контролиран вот, посредством срастване на държавата с бизнеса. Фирмите са зависими от възложителите, които са политически обвързани лица, служителите на фирмите са зависими от работодателите си, а това дава почва за корпоративен вот. В тази връзка, като добавим кадруването в държавната администрация  и раздаването на социални помощи в малките населени места, където липсва икономическа дейност и хората разчитат единствено на тях, излиза, че почти цялото население е обвързано чрез зависимости, които дават възможност за лесното му манипулиране. И се получава така, че в България политическата партия, която съумее да изгради най – добра организация, симбиозна връзка за незаконни схеми между бизнеса и властта, тя печели изборите. С обществени пари си купува власт и после прибира милиони чрез корупция и незаконни схеми за хора приближени до нея, а всички останали лапат мухи и работят в ишлемарската икономика за жълти стотинки – доходи, които поставени на масата на европейския пазар, са недостатъчни да осигурят един сносен жизнен стандарт за населението. И най – лошото е, че няма социална перспектива пред младите, затова те напускат страната и демографската катастрофа ни мачка със страшна сила.

Затова предлагам създаването на обществени съвети към възложителите на обществени поръчки, концесии и управляващите органи на оперативните програми за финансиране с евросредства за осигуряване на широка представителност на населението във властта, като с това се преследва постигането на следните цели:

  1. Прозрачност при разходването на публични средства, което ще ограничи възможностите за корупционни практики на възложителите и оттам постигане на висока ефективност. Едно е да дадеш комисионна от 10 хил. на кмета за определена обществена поръчка, друго е да купиш 100 човека от Обществения съвет към него, които ще имат задължение всяка седмица да провеждат среща с хората от квартала, който ги е излъчил, за да дискутират местните проблеми и направените разходи;
  2. Въздействие от страна на гражданите върху политиката и решенията на управляващите и обръщане на зависимостта – не гражданите да се молят за подаяния, а управляващите да се стремят да се доказват с целесъобразни и справедливи политики;
  3. Приобщаване на всички членове на обществото към основополагащи публични дейности, които ни засягат пряко или косвено в ежедневието и са носещата конструкция на възможностите за социалната реализация на всеки. Това ще стане чрез организирани от Обществените съвети публични дискусии по въпроси с обществено значение. Така ще се постигне сплотяване на обществото и по – лесно отстояване на общи каузи за един по – уреден живот;
  4. Развиване на предприемаческо мислене чрез активно участие на всички членове на обществото в икономическите процеси, протичащи в страната и възможностите за правене на бизнес;

Въобще с тези Обществени съвети се цели създаване на условия за формиране на гражданско самосъзнание, необходимо за наличие на гражданско общество, за което всеки от нас се възмущава, че липсва. А то ще бъде налице, когато всеки гражданин има равен достъп до всички блага и ресурси и получава качествена обществена услуга в сферата на сигурността, здравеопазването и образованието, които дават възможност на всеки да развие своите индивидуални способности и да реализира своите идеи. При тези обстоятелства всеки ще бъде мотивиран да участва в обществените дела,  защото знае, че в крайна сметка това ще се отрази благоприятно и върху неговото лично развитие и благополучие. Докато в момента интерес да се занимават с обществени дейности имат само онези, които камуфлират с това желанието си да се докопат до властта и да грабят от държавата по всички възможни начини. И докато това не се промени, България ще оглавява всички негативни класации по корупция, ниски доходи, некачествено здравеопазване, образование, сигурност и липса на възможност за правене на бизнес от хора, неприближени до властта.

Структура и състав на обществените съвети

Обществените съвети ще се формират на териториален и браншови принцип в зависимост от публичния орган, явяващ се възложител на обществените поръчки, концесии и управляващите органи на оперативните програми за финансиране с евросредства. Те ще участват на всички етапи от процедурите за разходване на публични средства и управление на държавната собственост.

Във връзка с това може да дадем следния пример – Общественият съвет към кмета ще се избира пряко от населението на общината чрез гласуване на избори, като на 1000 човека трябва да има по един представител.  По отношение на различните държавни органи, явяващи се възложители (министерства, агенции, държавни търговски дружества), числеността на състава ще е пропорционален на сумите, които се изразходват през обществени поръчки на годишна база. Напримерно при Агенция „Пътна инфраструктура“, където се изразходват крупни суми за изграждане и поддържане на пътната инфраструктура, достигащи до 200 милиона на обществена поръчка, общественият съвет ще бъде не по-малко от 100 души в следния състав: представители на стопанските субекти от бранша, като съотношението ще е 60% на малките, 30 % за средните и 10 % за големите фирми, представители на различните научни и изследователски организации в тази област, както и представители на медии – минимум 10, от които едната задължително БНТ и БНР.

Проектът с условията, реда за създаването, устройството и дейността на обществените съвети, както и техните функции ще бъде подложен на обществена дискусия.