Национален референдум за спиране на грабежа и кадруването от политиците и съд за незаконно обогатяване

Въпрос – 2

Желаете ли престъплението „незаконно обогатяване“, представляващо значително увеличаване на средствата на лице, заемащо или заемало ръководна длъжност и на свързани с него лица, за което те не могат да дадат разумно обяснение от гледна точка на законните им доходи, да бъде включено в Наказателния кодекс на Република България?

Мотивите, които обуславят това предложение са следните:

  1. С оглед на обществената необходимост

В днешния ден България, държава с древна и богата духовна и автентична история, отстояла на големи световни предизвикателства във времето назад, е изправена пред трета национална катастрофа, изразяваща се в:

1) демографска криза (в тази връзка по данни на Министерство на здравеопазването през 2018 г. е отчетена исторически рекордна ниска раждаемост. Нагледен пример е област Видин, където за миналата година са се родили едва 75 деца.),

2) институционална разруха, предизвикана от посевместна корупция, разрушаваща националната сигурност

3) изключително голямо социално неравенство и

4) духовна нищета, следствие на деморализиращите действия през прехода на псевдоелита, установен в страната и оскотяваща бедност за по – голяма част от населението.

Основната причина за тази национална катастрофа е разрушителната дейност на българските политици и правителства, участвали в управлението на страната в периода 1990 – 2019 г. Водени единствено от лични егоистични интереси и без грам държавническо достойнство, всичките тези лица предадоха и продадоха държавата и обрекоха българската нация на мизерия и робуване на чужди интереси и местни душмани. Това е гавра с родината и паметта на предците ни, отстоявали през вековете българската територия, държавност и духовност с кръв и къртовски труд, водени от идеята „… за чиста и свята Република“. За тези престъпления против Републиката и народа, същите трябва да носят най – тежката отговорност, предвидена в Наказателния кодекс, наред с конфискуване на цялото им имущество, придобито по престъпен начин и използвано като средство за правене на все по – големи и разрушителни за държавността престъпни деяния.

Един от основните престъпни състави, по които ще се води разследването срещу извършили престъпление лица, заемали или заемащи длъжностите  президент, министър – председател, министър, заместник – министър, народен представител, областен управител, кмет, висши магистрати – главен прокурор, председатели на ВКС и ВАС, както и за останалите административни ръководители в съдебните органи е незаконното обогатяване. Този престъпен състав е уреден в Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC), която България подписва на 10 декември 2003 г. и я ратифицира на 3 август 2006 г. За съжаление, до момента този състав не е част от Наказателния кодекс на България по разбираеми за всички причини.

 „Незаконно обогатяване“

  1. „Незаконно обогатяване, представляващо значително увеличаване на средствата на лице, заемащо или заемало ръководна длъжност, за което то не може да даде разумно обяснение от гледна точка на законните му доходи се наказва с лишаване от свобода от педнадесет до тридесет години, конфискация на цялото му имущество и пожизнено лишаване от право  да заема държавна или обществена длъжност;

 

  1. „Незаконно обогатяване, представляващо значително увеличаване на средствата на лице, свързано с лице, заемало или заемащо ръководна длъжност, за което то не може да даде разумно обяснение от гледна точка на законните му доходи и е осъществило дейност по:

а) преобразуването или трансфера на имущество със знанието, че това имущество представлява облага от престъпление, с цел да се укрие или прикрие незаконния произход на имуществото или да се помогне на лице, заемащо или заемало ръководна длъжност, което е замесено в извършването на първоначалното престъпление, да избегне правните последици от неговото деяние;

б) укриването или прикриването на истинския характер, източник, местонахождение, разпореждане, движение или притежаване на право на собственост или други права, свързани с имущество, със знанието, че това имущество представлява облага от престъпление, на лице, заемащо ръководна длъжност;

в) придобиването, притежаването или използването на имущество със знанието към момента на получаването му, че това имущество представлява облага от престъпление, на лице, заемащо ръководна длъжност

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и конфискация на цялото му имущество;

Допълнителни разпоредби:

  • „Ръководна длъжност“ – президент, министър – председател, министър, заместник – министър, народен представител, областен управител, кмет, висши магистрати – главен прокурор, председатели на ВКС и ВАС и всички останали административни ръководители на органите на съдебната власт;
  • „Значително увеличаване на средствата“ е налице, когато има несъотвествие между имущество и доход, което надвишава 20 хил. лв.;
  • „Заемало“ – заемало някоя от изброените длъжности в периода 1990 – 2019 г.;
  • „свързано“ – по роднинска, приятелска, трудовоправна, търговска или друга връзка.

 

Този престъпен състав е изключително важен за осъждането на политическите лица, участвали в управлението на страната, защото с него се търсят парите, недвижимите имоти, ценните книги и други финансови инструменти, тоест резултата от техния грабеж на държавата.

Целенасочено в състава са включени и свързаните лица с тези, заемащи ръководни държавни длъжности. Това се налага поради  факта, че в декларациите за имущество и интереси, които подават лицата, заемащи висши държавни длъжности, се декларират смешни суми, за които всеки сам може да прецени дали са реални. Ето няколко примери от декларираните данни към 06.2018 г. в Регистър на лица, заемащи висши публични длъжности (това е интернет адреса, където всеки може да се запознае с декларациите на лицата, заемащи публични длъжности – https://register.caciaf.bg/2018/index.html ):

– Бойко Борисов – 53 260 хил. лв. на влог от заплата, обезщетение за неизползван отпуск и спестявания;

– Корнелия Нинова  – 4 371 лв. и 36 евро на влог от заплата от предходни години;

– Мустафа Карадайъ – не притежава нито собственост, нито пари, има по банкови сметки, чист е като сълза, все пак е от ДПС.

Практиката при политици, висши ръководители в държавната администрация, а също и при олигарсите е иуществото да се води на приближени до тях лица, в офшорни сметки и чрез скрити договорни отношения. Това обстоятелство бе потвърдено и от Президента Румен Радев при участието му в предаването „Седмицата“ по Дарик радио от 22.12.2018 г., който си позволявам да цитирам: „Българите ще имат достоен живот, когато възпитат своите политици да живеят само от заплата. Когато изградят такива механизми, че да контролират политическата класа. Не само какво вписва в имотните декларации, а какви пари реално харчи, има ли поставени и свързани лица с които придобива фирми, активи, имоти,  сметки у нас и чужбина.“. След тази констатация и наред с призивите за изграждане на механизъм за граждански контрол върху управляващия елит и реално противодействие на корупцията, генерал Радев би трябвало да подкрепи инициативи на българите от България и чужбина, които са внесени в Президенството през месец февруари тази година(законодателството му дава правомощия да инициира референдуми и правото на законодателна инициатива за конституционни промени). В противен случай ще остане само един празнодумко, какъвто е и другия генерал – премиера и поредната пионка на олигархията.

Разследванията по тези престъпления ще се водят от Специализирана прокуратура „Антикорупция“. Тя няма да принадлежи към никоя от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Ръководителят на тази прокуратура ще се избира пряко от народа с тригодишен мандат, с възможност за преизбиране, но не повече от два мандата. Създаването на такава прокуратура е залегнало в Националната гражданска инициатива за свикване на Велико народно събрание, която ще бъде инициирана заедно с двата референдума.

Единствената национална кауза, около която може да се обедини българския народ към настоящия момент е търсенето на справедливост чрез съд за виновниците – друг път за спасението на България няма. Само това може да запълни зейналия дефицит на справедливост в обществото и да превъзпита и подейства възпиращо спрямо всички лица, които за в бъдеще имат намерение да грабят публични блага чрез властта и да деформират и отнемат установените конституционни права и свободи. Разбира се, това няма да устройва няколкостотинте души, които вече близо 30 години преразпределят ресурсите в страната винаги в собствена полза и политинжинерстват, както и около 15 хил. души около тях, които са им основната дистрибуционна мрежа на корупция, натиск, монопол върху пазара и налагане на неписани и обвързващи зависимости на цялото население. Всички те ще носят наказателна отговорност за съвременните безчинства над българския народ. Най – трагичното в момента е, че ако някога сме се борили за свободата и държавността срещу външни поробители, то днес те са свои – изключително нагли, арогантни и крайно лицемерни, ползващи ченгеджийски похвати за манипулиране на общественото мнение и прилагащи максимата „разделяй и владей“ на различни основи – русофили и русофоби, патриоти и непатриоти, националисти и глобалисти, леви и десни и т. н. С това се цели отклоняване на вниманието на обществото от наглите им кражби, които годишно възлизат на 7-8 % от БВП или 7-8 млрд. лв. За последните 30 години щетите от грабежа възлизат на 200 млрд. лв. от различни престъпни схеми. Днес бутиковата корупция е при възлагането на обществени поръчки, през които всяка година се изразходват около 6-8 млрд. лв. и половината от тях се крадат, също така при концесиите, поддържането на монополни положения, търговия с оръжие и други схеми. Назад във времето, при предходните правителства на прехода, в тази графа влизат криминалната приватизация, неизгодни заменки на държавни имоти, финансови афери (банките – пирамиди  и галопиращата инфлация в началото на 90-те на миналия век), контролираната контрабанда по време на югоембаргото и други.  Затова имаме министър-председател – флагман на обществените поръчки, друг на заменките, трети на приватизацията и т.н.

  1. С оглед правната допустимост на предложението

Предложението за включването в Наказателния кодекс на престъплението „незаконно обогатяване“ не е в противоречие с конституционни норми и принципи, както и с изискванията на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – не попада в ограниченията по отношение на предмета, посочени в чл. 9, ал. 2 от закона. С приемането на това предложение с национален референдум ще се направи значима стъпка към подобряване на наказателноправната рамка относно разследването на лица от т. нар. високи етажи на властта. Това предложение, наред с конституционната промяна за институционализиране на Специализирана прокуратура „Антикорупция“, извън съдебната, законодателната и изпълнителна власт като независим орган за водене на разследване по отношение на лица, заемащи или заемали ръководни длъжности, ще оформи правната рамка за предстоящия публичен наказателен процес срещу политиците от прехода.

В заключение може да се каже, че докато не влязат в затвора извършилите престъпление президенти, министър – председатели, министри, народни представители, кметове, висши магистрати, олигарси и други престъпници и не се върнат, чрез конфискация на престъпното им имущество, над 30 милиарда лева в хазната, за тази държава бъдеще няма. Всеки следващ политик ще краде и ще черпи сила и опит от предишните, които са грабили държавни пари и са останали ненаказани и така ще продължаваме до безкрай с този модел по налагане на неписани правила върху цялото общество.