Национален референдум за спиране на грабежа и кадруването от политиците и съд за незаконно обогатяване

Въпрос – 3

Пътят към експертна държавна администрация без политически назначения

„Желаете ли ръководителите в държавната администрация – председатели на изпълнителни агенции и комисии, директори на главни дирекции, дирекции, началници на отдели и сектори и тези на търговските дружества с над 50 % държавно или общинско участие, които отговарят на изискванията за образователна степен, ранг и професионални качества да се избират от служителите на съответното структурно звено, чрез пряко и тайно гласуване?“ 

Мотивите, които обуславят това предложение са следните:

  1. С оглед на обществената необходимост

Клиентелисткият манталитет, ширещ се в България е с дълбоки  исторически корени. Тук при назначаването на ръководна държавна служба определящи са политическата лоялност или корпоративните препоръки и гаранции от определени икономически кръгове или неформални групи (олигарси, местни феодали, големи адвокатски дружества и счетоводни къщи, обособени криминални клики в администрацията, неправителствени организации и др.) Надграждането в този порочен кадрови процес е шуробаджанащината, тоест „възнаграждаване“ на семействата и приятелите на политическите протежета. Стигнало се е дотам, че в надпреварата за ръководни позиции в администрацията участват само политически удобните, които се конкурират помежду си, а другите ги е страх дори да се включат в конкурсното начало, за да не си навлекат впоследствие неоснователни служебни проблеми. Всичко това влече след себе си хора с ниски професионални и етични качества на ръководни длъжности, но доверени и послушни на политическия и икономически елит при осъществяването на незаконните схеми и корупционните практики в ущърб на държавата и народа вече близо 30 години. Управляващите в последните десет години, преобладаващо от водещата партия ГЕРБ, се прославиха освен с „гранд“ корупцията при усвояването на средства по различните програми на Европейския съюз (пресен и нагледен пример е разгласеното „черно“ счетоводство и механизми за печелене на европроекти от компанията „Джи пи груп“, публикувано в сайта „Бивол“), така и с порочните назначения на ръководители в държавната администрация, т. нар. „калинки“.  Посредством тези назначения се поддържа съществуващият в момента пирамидален корупционен модел по всички нива на администрацията. Разликата е само, че тези на върха (премиер, министри, директори на агенции) крадат по един милион на минута (примерно от комисионни при обществените поръчки и концесии), а тези на ниските изпълнителни нива по 20-30 лв., за да придвижат някой документ по – бързо. Първите, чрез кражбата на няколко милиарда годишно отнемат възможността за нормално функциониране на държавата, а вторите утежняват ежедневието на гражданите и бизнеса. Резултатът е 7-8 млрд. откраднати годишно от бюджета и тромава и неефективна администрация.

Конкурсното начало, уредено в Закона за държавния служител и доразвито в Наредбата за провеждане на конкурси за държавните служители е опорочено. Вместо да  създава  условия за конкуренция въз основа на професионалните и деловите качества на кандидатите за ръководни длъжности, то се използва, чрез манипулации на различните етапи от процедурата, за облагодетелстване на кандидатите, които са „спуснати“ от определен политик или олигарх. На самите конкурси решени тестове се дават предварително на кандидатите „наши“ хора, назначената комисия за конкурса непрозрачно и необективно оценява професионалните и етичните качества на кандидатите при провежданите интервюта и т.н. Резултатът – няма ръководна длъжност в държавната администрация, която да не е свързана с някоя партия от статуквото. С тези политически назначения в държавната администрация и фирмите, близки до властта, се поддържа твърд електорат от около 500 хил. избиратели – клиентилисти.

Навсякъде по света политическите назначения се разглеждат като пречка за развитието на икономиката, като източник на корупция и причина за по-ниския капацитет на администрацията, която прилага правилата, по които се осъществява ежедневния ни живот.

Крайно време е политическите назначения да се ограничат до ниво министър и неговия политически кабинет, а оттам да се даде път на експертите с нужните умения, практика и добро име.

От друга страна, за да има доверие от страна на гражданите и бизнеса към конкретен държавен орган, е необходимо наличието на независим ръководител, който може да удържи на натиска на икономически силни и политически влиятелни фигури. А това ще се случи само, когато той е избран от неговите служители, с които е призван да изпълни възложените му по закон правомощия на представляваната от него институция.

  1. С оглед правната допустимост на предложението

Предложението за избирането на ръководните длъжности в държавната администрация пряко от служителите на съответното структурно звено с тайно гласуване не попада в ограниченията на предмета в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, тоест то не е сред въпросите, които не могат да се поставят за решаване с национален референдум. Същото не влиза в колизия и с разпоредбите на Конституцията, а дори обратното – с него се дава възможност да се гарантира заложеното в чл. 116, ал. 1 от нея, а именно: „Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални. Днес очевадно за всички е, че тази конституционна разпоредба е потъпкана. Всички ръководни длъжности в държавната администрация, без изключение, са политически назначения. Днес партията се е сляла с държавата и периодът на комунизма въобще не си е отивал, дори този порок е още по-застъпен, защото интересът към ръководните позиции е още по-голям заради възможността, чрез корупционни схеми, да се става милионер, без да е необходимо да се носи предприемачески риск, отговорност, неимоверни денонощни усилия по организацията на бизнес начинанието и т.н. – просто ползваш властта в свой интерес и правиш много пари. Предложението ще доведе до промени на ниво закон (Закона за държавния служител и други специални закони и поднормативни актове, където е уредена материята за избора на ръководни длъжности), без да е необходимо изменение на Конституцията. Същото кореспондира с виждането на учредителната власт – Великото народно събрание – по отношение на Министерски съвет (изпълнителната власт), закрепено в разпоредбите в глава пета от Конституцията, а именно – изпълнителната власт са правителството (премиер, министри, зам. министри и техните политически кабинети), което създава, координира и контролира съответните политики и държавната администрация, която осъществява дейност в организационно – технически и експертен план като изпълнение на вече взети политически решения.

Затова държавната администрация следва да бъде разглеждана като отделен неполитически и експертен елемент от държавната власт. Логично, естествено и обосновано е ръководните длъжности в нея да бъдат избирани от изпълнителския състав, които се състои от експерти. Тези експерти могат обективно и правилно да изберат най-подходящия за ръководител, а не това да правят политиците, които обикновено нямат никаква експертиза в областта или бизнесмени, които плащат за поставянето на свои хора, които впоследствие да правят „чадър“ на бизнеса им.

В предложението е посочено, че вотът при избора ще е таен, защото страхът на служителите в държавната администрация от това да не изгубят работата си е много голям. В тази връзка, още при първите избори, преобладаваща част няма да гласуват срещу техните началници – политически протежета, защото, ако се знае кой как е гласувал, после ще им бъде отмъстено. Докато тайният вот кореспондира с една от характеристиките на българския манталитет – завистта. Ние, българите, сме склонни да завиждаме на всеки за всичко – израз на тази национална черта е и наказателния вот на изборите, с който се качва една и се детронира друга политическа партия, за съжаление все едни и същи рожби на статуквото. Имайки предвид, че ръководителите в държавната администрация са много корумпирани и поддържат висок жизнен стандарт (примерно скъпите лични коли на стойност над 100 хил. лв. на ръководители в административни звена като Фонд „Земеделие“, Агенция „Митници“, големите държавни компании в енергетиката и др. се водят на фирми или подставени лица, отделно всичките имат къщи по Гърция, Западна Европа и т.н., а тук живеят в палати), редовият състав, който върши цялата работа, а в повечето случаи и тази на висшестоящите, некомпетентни парашутисти, с голямо желание ще ги накаже при избор за ръководна длъжност. Само така по естествен път може да се изчисти цялата администрация от т. нар. „калинки“.

Целта на това предложение, залегнало в референдума е да се преустанови политическото кадруване и да се даде възможност на лица, притежаващи висока експертност, организационни и комуникационни качества, да заемат управленски позиции и съответно да оптимизират работния процес, да реализират пълноценно публичните политики и да подобрят качеството на обществените услуги, предоставяни на граждани и бизнес. Прекъсне ли се връзката между политици и администрация, се прекъсва и възможността на първите, чрез кадруване с нагласени конкурси, да поставят свои доверени и послушни хора и чрез тях да осъществяват незаконни схеми за милиарди.