„Желаете ли българският народ да може да инициира национални референдуми по всички въпроси от компетентността на Народното събрание без ограничение?“
Мотивите, които обуславят това предложение са следните:
- С оглед на обществената необходимост
Отпадането на предметното ограничение относно съдържанието на въпросите за национален референдум, уредено в чл. 9, ал. 2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГВМС) е изключително необходимо днес в България, за да може чрез национален референдум да се решават всички въпроси, които са от компетентността на Народното събрание. Десетилетия наред сме свидетели на това, че представителната власт, в лицето на народните представители (депутатите), работи изцяло в частен интерес на криминалния капитал – олигарси, местни феодали и криминални клики, установили се във всички държавни органи. Затова не е учудващо, че парламентът се ползва с най-ниското обществено доверие – според последните социологически изследвания близо 80 % от българите нямат доверие в 44-то Народното събрание. Днес партиите са нищо друго освен клиентелски организации, които имат само и единствено за цел по привилегирован начин да ползват държавните институции, тоест властта, които овладяват чрез политическо, корпоративно и шуробаджанашко кадруване, за извършването на незаконни схеми и корупционни практики. Тези порочни практики при упражняването на властта в последните близо три десетилетия доведоха страната до:
– демографска катастрофа – 2 млн. души – напуснали страната, рекордно ниска раждаемост, отчетена през 2017 г. – 56 436 бебета при 81 000 през 2009 г., а според последното изследване на БАН от този месец населението в България се очаква да намалее с близо 1,5 млн. души в периода 2001 – 2030 г.;
– пладнешки грабеж по време на прехода на близо 100 млрд. лв. държавни активи и финансови средства;
– ишлемарска, държавно парцелирана и 50 % сива икономика с ниска добавена стойност, която дава най-ниските доходи от труд и пенсии в ЕС и хронично недофинансирани обществени услуги – здравеопазване, образование и сигурност;
– най-голямото СОЦИАЛНО НЕРАВЕНСТВО в Европейския съюз вследствие на ежегодишната кражба от бюджета на 7 млрд. лв. и изключително лошата структура на икономиката и най-вече заради политическото непредставителство на всички във властта вече десетилетия наред, а само на големите тарикати и крадци;
– институционална разруха – държавните органи са изпразнени от съдържание, тоест те не преследват поставените им в закона цели;
– духовна нищета, следствие на деморализиращите действия през прехода на псевдо елита установен в страната и оскотяващата бедност за по – голяма част от населението.
Да, днес в страната една малка част от населението са много добре, за сметка на останалите 80 %, но още по-важно и значимо е на каква цена се случва това, а именно – пълна държавна разруха и обричане бъдещето на нацията. И всичко това е заради ограничената възможност на гражданите да участват пряко във властта и да защитят своя интерес като гласуват по важни въпроси, които касаят значими национални проблеми, съпътстващи техния ежедневен личен и професионален живот. От гореизложеното се вижда, че избраните от нас народни представители, вместо да защитават обществения интерес, работят само за техен личен такъв и на тези, които са ги назначили – криминалния капитал. Пътят до властта чрез политическа партия означава, че непременно се минава през „силните на деня“, защото на всички е известно, че обикновените хора не могат да правят предизборна кампания поради липса на организационен, експертен и най-вече финансов ресурс. А най-малкото докосване до криминалния капитал означава зависимост, което обрича на сигурен провал всяка правдива идея и кауза. Разбира се, не трябва да се пропуска и ролята на манталитета, който ние, българите, сме придобили вследствие на събития и процеси, случвали се през вековете назад на територията на страната. Именно този манталитет, който всички ние разбираме и се възмущаваме от него, но практикуваме, е най – големият страж на статуквото.
При евентуалното приемане на това предложение, с гласуването му на референдума ще се отвори пътят към народовластието и възможността за пълен контрол върху онези, на които гласуваме политическо доверие. Това означава, че народът – източник на цялата власт според чл. 1, ал. 2 от Конституцията („Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено …“) ще може да решава с национален референдум всички въпроси от компетентността на Народното събрание (изрично посочени в разпоредбите на Конституцията):
– правомощия, свързани с освобождаване на министър-председателя и целия кабинет (а не само да протестираме на площада и да ни се смеят в лицето криминалния политически и икономически елит, както и техните платени клакьори – експерти, определени журналисти и клиентелизма на партиите). Днес сме свидетели на доминация на изпълнителната власт – правителството над останалите две власти (законодателна и съдебна) и то само защото тя разпределя „порциите“ в държавата – обществени поръчки, концесии, чадъри над определени лица и фирми и държавен рекет върху такива, които не служат на управляващите. Един от основните конституционно възприети принципи, а именно разделението на властите, чиято философия е „Власт възпира власт“, днес е потъпкан. Правителството, в лицето на премиера, разпределя 32 % от БВП или над 30 млрд. лв. и това му дава възможност да оказва влияние върху всички политически, икономически и социални процеси в страната, без никой реално да може да му потърси отговорност за злоупотребите при разходването на парите на народа. В народното събрание депутатите гласуват механично, без дори да знаят за какво, защото поредното лобистко законодателно предложение е взето в тесен кръг на някоя ловна хижа или яхта. Ръководителите на съдебните органи – главен прокурор, председателите на върховните съдилища, членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) се избират реално от неформални политико – олигархични кръгове, близки до министър-председателя, а после само формално се гласуват от Висшия съдебен съвет. При това положение наивно е да очакваме резултатни разследвания по високите етажи на властта и спрямо олигархията. И този избор на държавни ръководители се прави винаги по нагъл и безочлив начин, а именно – явява се само един кандидат, без конкуренти, без състезание на идеи, авторитет и морал, независимо дали става въпрос за главен прокурор, председатели на върховните съдилища, конституционни съдии, членове на ВСС, на регулаторните органи – КЕВР, КЗК, КФН, БНБ и др. Затова ставаме свидетели на изрази като „Ти си го избра“, станали публично достояние, подхвърлени от висши магистрати към премиера Бойко Борисов по отношение на главния прокурор. Резултатът е, че тези държавни ръководители служат на „Кой“, който и да е той, но не и на народа.
– избира и освобождава ръководителите на БНБ, ДАНС, КЗК, КЕВР, Сметната палата, конституционни съдии, членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента и други институции, определени със закон – това са всички органи, които през годините назад допуснаха и продължават да допускат извършването на крупни афери, ощетили държавата с десетки милиарди, като фалита на КТБ с над 4 млрд. лв., близо 1 млрд. източени от проекта АЕЦ Белене, неефективен контрол върху изразходването на публичните средства чрез обществените поръчки, където всяка година „изтичат“ над 2 млрд. лв., монопола при горивата и другите стоки, спекулативните цени на ток и вода, които постоянно необосновано се повишават със съдействието на регулатора и т.н. Всички тези контролни органи, които са призвани да защитават интереса на гражданите и потребителя са предварително овладяни от онези, които трябва да контролират, разбира се, срещу големи комисионни от стотици милиони левове, дадени на политиците, а после сметката я плаща мнозинството от народа с цената на мизерното си съществуване.
– да задължи Народното събрание да инициира и осъществи конституционни промени с последващи действия от него по реда на Глава девета от Конституцията (Изменение и допълнение или приемане на нова Конституция). В българското законодателство не е предвиден конституционен референдум за разлика от други държави (Швейцария, Ирландия, Австрия, Испания, Полша и др.), затова Конституцията не може да бъде променяна пряко от гражданите, както и да възникне задължение за иницииране на такава промяна. Това се разбира по недвусмислен начин от глава девета на Конституцията, където е уреден специален ред за конституционни помени. Но, чрез национален референдум може да се задължи Народното събрание да упражни своите правомощия по въпросната глава девета от Конституцията(право на конституционна законодателна инициатива и решение за произвеждане на избори за ВНС) по предложенията, залегнали в него. Това се извежда от чл. 9, ал. 6 на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който гласи: „ … Народното събрание приема акт, когато това е необходима за изпълнение на решението.“
– въпроси от финансов и бюджетен характер – установяване на данъци, такси, трудови и осигурителни плащания и техния размер. Тези въпроси засягат непосредствено гражданите и имат пряк ефект върху техния разполагаем доход, затова не следва да бъда изключени от предмета на национален референдум. В тази връзка, от десет години партии, неправителствени организации и синдикати се надпреварват да говорят за диференциран ДДС и необлагаем минимум с цел облекчаване на данъчната тежест върху преобладаващата част от населението (близо 70 %), която живее със средства под необходимия минимум за жизнен стандарт по изследване на КНСБ, но до момента резултатът е никакъв, а само говоренето остава. Темата е особено актуална днес във връзка с бързо нарастващата инфлация, която вече достига до 3,5 % и удря жестоко хората с ниски доходи, които, видно от горепосочените данни на КНСБ, са преобладаващо мнозинство от народа. Всяка година се крадат над 2 млрд. лв. с ДДС афери, а толкова ще струват на бюджета диференцирани ставки от 10 % за храни, медикаменти и книги, но също така ще спести по около 50-60 лв. месечно на всеки гражданин, които отново ще влязат в търговския оборот, защото по-голяма част от населението покрива с доходите си само текущи нужди от първа необходимост. Същото се отнася и до въвеждането на необлагаемия минимум върху доходите на физическите лица. Тези данъчни облекчения са едно от средствата за ограничаване на негативните последствия от пропастта в доходите на бедни и богати в страната. Логично и естествено е онзи, който плаща, да може да определя колко и как, обратното е вид държавен рекет. Затова след приемането на това предложение със следващия референдум, ще имаме вече законова възможност да бъдат поставени въпросите за диференцирано ДДС и необлагаем минимум от 800 лв., вследствие на което всеки българин ще спести по около 100 лв. на месец.
Друг пресен пример за определяне на публични задължения без участието и съответно защита интереса на народа (платеца) е проектът на управляващите от миналия месец за здравна реформа. В същия се акцентира върху събирането на повече пари с въвеждане на още един компонент – задължителна здравна застраховка от 12 %, без да се предлагат решения за превърнатата в битак здравна система, където всяка година се крадат над 1 млрд. лв. и още по – страшно е, че вследствие на това здравните услуги са на изключително ниско качество.
– променя правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание, уредени в Правилника за дейността и организацията на Народното събрание, където е включена методиката за определяне заплащането на депутатите, техните привилегии, почивки, придобивки и въобще всичко, свързано с тяхната дейност и статут. След провеждането на настоящия референдум, ако отпаднат ограниченията по отношение на предмета, в следващото допитване до народа ще залегне предложението за обвързване размера на работната заплата на народните представители с три минимални брутни работни заплати и премахване на всички полагащи им се допълнителни суми и привилегии по сегашното законодателство (тоест месечно им възнаграждение ще е около 1560 лв., спрямо сегашните 6-7 хил. лв.), отпадане на привилегията за ползване на правителствена болница, почивните станции към Министерски съвет, право на безплатни самолетни билети за вътрешни полети, междуградски и градски транспорт и т.н. Само по този начин народният представител ще може да усети несгодите, които понасят обикновените негови сънародници от калпавите и престъпни управленски решения. Народният представител е на първо място общественик, а като такъв той трябва да е готов се лиши от личното си време за правене на пари и кариера в полза на обществените инициативи.
– приемането или отхвърлянето на международните договори (двустранни и многостранни – Европейски съюз, НАТО), по които България става страна.
и всичко останало, което е уредено в Конституцията като правомощия на Народното събрание.
- С оглед правната допустимост на предложението
Референдумът е основното средство за пряко участие на гражданите в процеса на осъществяването и контрола на държавната власт в много съвременни демокрации. Конституцията на Република България от 1991 г. изрично предвижда възможността народа да осъществява произтичащата от него държавна власт (чл. 1, ал. 2 – „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено…“ – тоест тук е установен народния суверенитет, като основополагащ принцип на конституционния ред и неговото пряко приложение), включително и чрез национален референдум, което е посочено в чл. 10 от нея. В Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е доразвита уредбата за включването на суверена непосредствено при осъществяването на законодателната власт – чл. 9, ал. 1 от закона гласи: „Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.“ Но в чл. 9, ал. 2 на същия закон, законодателят (Народното събрание), който е част от учредената власт, си е позволил своеволие и без каквито и да било състоятелни правни аргументи e въвел предметно ограничение относно съдържанието на въпросите при националния референдум. Първо, това е противоконституционно, защото в цитираните по-горе конституционни разпоредби – чл. 1, ал. 2 и чл. 10 се вижда, че условията за осъществяване на държавната власт чрез национален референдум се съдържат в самата нея, разпоредбите на която се прилагат непосредствено, поради това че тя се явява върховен закон, а там ограничения по отношение на предмета на национален референдум няма. Също така, чл. 42, ал. 2 от Конституцията препраща към законодателна уредба (в случая ЗПУГДВМС) единствено за процедурните технически правила относно организацията и реда за произвеждане на референдуми. Въпросното ограничение на предмета (чл. 9, ал. 2 от ЗПУГДВМС) е в колизия и с принципа на правовата държава, прогласен с Преамбюла, а също и в чл. 4, ал. 1 от Конституцията – в случая законодателният акт на Народното събрание в тази си част не е съобразен с Конституцията. С тази разпоредба, ограничаваща предмета на националния референдум, Народното събрание отхвърля върховната сила на учредителната власт, каквато е Великото народно събрание, приело действащата в момента Конституция вследствие на обществения договор. На народните представители трябва да се припомни, че властта на народното събрание е възложена от суверена – глава трета на Конституцията урежда конституционния му статус като представителна институция, която следва да служи на народа, а не да ограничава конституционните му възможности за непосредствено участие и контрол на държавната власт. В този ред на мисли, от прочита на визирания по – горе чл. 1, ал. 2 от Конституцията, който гласи: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите предвидени в тази Конституция.“ се вижда, че учредителната власт, в лицето на Великото народно събрание, е възприело като равнопоставени двете форми за упражняване на цялата държавна власт – пряката от народа и представителната, чрез държавните институции. А в чл. 1, ал. 3 от Конституцията се предвижда и гаранция за властта на народа – „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“ Това означава, че държавните институции, към които се отнася и парламента, не могат да ограничават правото на гражданите да участват пряко в управлението на страната, а трябва да създават условия за пълноценното му упражняване.
Видно от гореизложените правни аргументи, народът може непосредствено, чрез едно от средствата на пряката демокрация – референдумите, да решава всички въпроси от компетентността на Народното събрание. Конституцията дава тази правна възможност на народа, а всички останали законодателни актове, с които тя се ограничава са противоконституционни. Тук Конституционния съд трябва да изпълни своите правомощия като блюстител на върховния закон – Конституцията – стожера на правната организация на държавата и обществото. За съжаление всички оправомощени субекти по чл. 150 от Конституцията, които имат право да го съзират за противоконституционност, са част от политическото статукво. Затова е изключително необходимо с конституционните промени, които сме предвидили, да бъде уредена т. нар. индивидуална конституционна жалба, за да може в бъдеще и отделния гражданин да сезира Конституционния съд, когато са нарушени основните му конституционни права. От друга страна, логично и справедливо е народът да има същите по обхват правомощия като Народното събрание, защото не може представителя (депутатите) да има повече правомощия от представлявания (суверена), който го е упълномощил.
В заключение може да се заяви, че предложението за промяна в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление относно отпадане на ограниченията в предмета на националния референдум, не е в колизия с конституционните норми и принципи, както и с изискванията на самия закон.
Референдумът е изключително важен инструмент на демокрацията. Чрез него държавната власт функционира непосредствено по волята на нейния първичен носител — народа. Докато при изборите за държавни органи (парламент, общински съвети, кметове) внасянето на корекции в поведението на държавната система се извършва чрез промяна в персоналния състав на държавните институции (разбира се, в действителност в България това не се случва, защото тридесет години гледаме едни и същи мутри в политиката и управлението), то при референдума внасянето на корекции става чрез непосредствено вграждане волята на суверена в процеса на властването, тоест писането на законите.
Приемането на това предложение ще повлияе положително върху демократичния облик на Република България пред лицето на международната общественост, ще повиши отговорността на всички държавни ръководители и ще даде реална възможност на народа да ги контролира и санкционира, правейки взимането на общественозначими решения чрез инструментите на пряката демокрация едновременно по-достъпно, по-приложимо и по-справедливо. Или казано по „нашенски” – в държавата на големите и малките тарикати, това ще даде възможност всички да участват във властта и да защитят интереса си, а не както досега, вече десетилетия наред, това да правят само големите тарикати – преди като политическа номенклатура, а днес преоблечени в нови одежди на преуспяващи бизнесмени и фалшиви интелектуалци.
И накрая ще посоча стратегическата цел на този референдум, както и на всяка друга гражданска инициатива, което за мен е най-важно от всичко гореизложено – изграждането на активно гражданско общество в България. То се случва, когато хората се мобилизират за решаването на конкретен значим национален проблем. Общите усилия, които полагат при решаването му създават сплотеност и увереност в тях, самите те придобиват опит и умения да работят заедно, а това е най-дефицитното умение в българското общество. Днес, поради действащи десетилетия наред в нашата държава неформални правила, ние сме станали изключително големи индивидуалисти, завистливи и озлобени. Причината е, че ежедневно сме изложени на риска да бъдем „прецакани“ от държавата, от колегите, от съдружниците, от съседите и т.н. Ех, този дребен „балкански тарикатлък“ е на път да затрие цяла една държава с вековна история и традиции.