Състоянието на страната в момента се характеризира с дълбоко изразено социално неравенство, демографски срив, неконкурентноспособна икономика с ниска добавена стойност (изключение правят няколко сектора, рожби на световния прогрес) и силно монополизиран вътрешен пазар, който задушава всяка искрица на предприемачество. Институциите са обезличени и работят изцяло за интереса на отделни лица и неформални групи. Въобще налице са неписани правила, върху които функционират всички сфери на обществения живот – здравеопазване, образование, обществен ред и сигурност, бизнес и т.н. Затова обществото е изправено на ръба на пропастта, породена от тотална липса на справедливост със следните измерения:

  • Материална – несправедливо разпределение на благата;
  • Социална – чувството за недооцененост на отделния индивид от останалите членове на обществото;
  • Политическа – невъзможността на хората да участват във вземането на общественозначими решения, които ги засягат;

Несгодите, обхванали страната, са следствие от действията на политическите лица през всичките тези години на комунизъм, капитализъм и така до днешния ден, когато политическият и икономически „елит“ на страната се представлява от съвременните Бай Ганьовци, започнали като шанаджии (дребен мошеник) в началото на 90 – те и еволюирали днес до премиери, крупни бизнесмени, та дори в научните среди пробили и заели професорски титли. Те сеят проказата, която се пропива във всички нива на обществото, а именно гореспоменатите неписани правила, които са гръбнака на системата, която поддържа статуквото. Обременени от краен егоизъм, патологично изкривени, въпросните „елити“ не могат да си представят да живеят и да се развиват в среда с нормативно установени правила и върховенство на закона, редом с останалите членове на обществото. За тях е присъщо да разпределят еднолично, безконтролно, нецелесъобразно и несправедливо публичния ресурс, изработен с усилията на целия народ. Разпределението е на основата „който служи на схемата“, те не търсят целесъобразност и конкурентоспособност. Целта е купуване на хора и вкарването им в зависимости, като по този начин се поддържа системата и се съхранява властта. Това от своя страна деформира всичко останало. Хората с идеи и желание да градят, особено младите такива, са излишни, защото в тяхно лице виждат враговете, които ще поведат обществото в правилната посока. А дори някой да успее да създаде нещо градивно, за да продължава да го прави, той бива принуден да се съобразява със същите изкривени, неписани правила. Така, с времето, деформира мисленето си и става един от тях.

Всичко изброено по – горе сочи, че фундаменталният проблем на България е икономически.

И тук риторичният въпрос е – какво задушава икономиката на страната и държи населението с нисък социален стандарт?

Причините за това са много, но като най – значими може да очертаем следните:

  • В България, във всеки икономически сектор, са налични стопански субекти с изключително голяма пазарна концентрация, които генерират различни видове монопол. Това става с помощта на политическия елит, който им е дал „на концесия“ съответните административно – контролни и правораздавателни органи, посредством назначаването на техни подставени лица на ръководни позиции, които да прокарват корпоративните им интереси. В резултат пазарът е задушен, а конкуренцията – убита. При това положение как да се очакват продукти и услуги с качество и цена или появата на нови компании и повече трудова заетост?
  • Недостатъчна събираемост при данъчните приходи от косвени и преки данъци в размер на 20 %, което е ясно изразено пак при определени стопански субекти, които инвестират основно в политически лица и партийни организации, а не в иновативни проекти с дългосрочна пазарна перспектива, защото при първите възвращаемостта е не за години, а за месеци и то сигурна и двойна. По отношение на събираемостта не може да не отчетем и адмирираме действията на второто правителство на Борисов по ограничаване на контрабандата на цигари от 25 – 27 % на 8 – 10 %, което никое друго правителство от прехода не е постигало;
  • Неефективно и криминално изразходване на публичните средства – бюджетни и такива от фондове на Европейския съюз. Тук схемата минава през обществени поръчки, концесии и други публично – частни партньорства, които се печелят от едни и същи фирми, приближени на всяка власт на основата на дадена комисионна от 10 % на възложителя – министър, кмет, ръководители на агенции и т.н.;
  • Липса на адекватна политика по осигуряване финансирането на малкия и среден бизнес за сметка отново на определени крупни икономически субекти, както и на неефективни политики на местната и централна власт, генериращи корупция. Ярък пример в тази насока е Българската банка за развитие. Съгласно чл. 4 от едноименния закон (ЗББР), приоритет в нейната дейност е консултирането и кредитирането на малки и средни предприятия, но в действителност тя осигурява финансиране на несвойствени за нея дейности като посочените по-горе;
  • Във всеки един сектор – енергетика, земеделие, отбрана, здравеопазване, образование, екология и т. н. са се установили криминални клики, обсебили ръководните позиции там и в това си качество осъществяват кадровото обезпечаване по политическа и шуробаджанашка линия, както и корупционните практики. Същите се ползват с политическа индулгенция за дистрибуция на корупция, с цел поддържане на статуквото. Те спъват всеки опит за промяна и развитие, както и навлизането на млади кадри.

Поради наличието на горните обстоятелства, в страната е налице липса на всякакви условия за развитие на предприемачество поради недостъпен финансов ресурс, необходими неформални обвързаности на бизнеса с администрацията на корупционна основа, както и монополизиран вътрешен пазар, явяващ се непреодолима бариера за навлизането на нови стопански субекти. Това нагнетява безперспективност сред младите хора, които виждат като единствен изход за реализиране в живота заминаването им за чужбина. С това демографския срив придобива катастрофални размери и влече от своя страна и срив на трудовия пазар и осигурителните  фондове – през 2016 г. един работещ е издържал един пенсионер, докато преди 30 години съотношението е било четирима работещи за всеки пенсионер.

Друга изключително негативна тенденция, която се наблюдава, е „стерилната“ среда, в която функционират голяма част от крупните български стопански субекти, предимно тези които не са експортно ориентирани и това води да постоянно намаляване на международната им конкурентоспособност. Този стерилитет е следствие, както бе посочено по – горе, от монополизирания от тях пазар – те действат в неконкурентна среда и благодарение на политиците, приоритетно се ползват от всякакви икономически стимули, било то законни или не – обществени поръчки и концесии, невнасяне на дължими данъчни налози (ДДС, акциз и корпоративен данък), избягване на наказателни преследвания за техните злоупотреби и т.н. Същите компании пренасят това деформирано мислене за бизнес и върху по – малките стопански субекти, които се явяват техни подизпълнители или контрагенти. Резултатът е налице – България не предлага индивидуализиращи и конкурентоспособни продукти с висока добавена стойност на международните пазари, които да внасят свежи пари в икономиката и да се превърнат в основния мотор на растежа и повишаването на жизнения стандарт. Същевременно и условията за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната са под всякаква критика – при тях, за първите единадесет месеца на 2016 година, НСИ отчита спад от 46,4% спрямо същия период на 2015 година. В тази връзка, по данни от ноември 2016 г. на изследователския институт „Легатум“, базиран в Лондон, по качество на бизнес среда, България се нареджа на 71-во място в света и в класацията намира място между Ботсвана и Хондурас. И ако продължим в този ред на мисли, ще излязат и други стряскащи данни – според  доклада за глобалната конкурентоспособност през 2016 – 2017 година на Световния икономически форум в Давос, по независимост на съдебната система България е на 110-то място, по прозрачност в правителствената политика – 111-то място,  плащане на подкупи – 87-то място и организирана престъпност – 118-то място сред 138 държави от световната класация. При тези показатели, няма как да очакваме някой да да дойде и да направи дългосрочни инвестиции в страната, който са необходими за устойчив икономически растеж.

Сега да видим как се отразява всичко казано до тук върху жизнения стандарт на българина…

През 2015 г. покупателната способност за България е 53 % под средното равнище в Европейския съюз и това ѝ отрежда последно място от всичките 28 страни – членки.  За сравнение, Германия е с 23 % над средното за ЕС ниво. Данъчната тежест спрямо дохода на гражданина в България е 50 %, т.е ако работната заплата например е 700 лв., то 350 лв. от тях отиват за данъци (всеки може да провери колко данъци плаща чрез онлайн калкулатора „Моите данъци“, поддържан от Института за пазарна икономика). Трябва да се има предвид, че косвените данъци (акциз и ДДС) в България имат дял от 52 %, докато средно за Европейския съюз са в размер на 34%. Именно те се плащат от крайния потребител – народа и на фона на ниските доходи в страната, същите представляват съществена тежест, особено при бързооборотните стоки, които ежедневно потребяваме – храни, лекарства и т.н.

Това са дължимите тежести върху доходите на гражданина по закон. Сега да видим тези, които плащаме по т. нар. неформални канали, за да получаваме обществени услуги, за които вече сме платили веднъж на държавата. Такива са:

  • Здравеопазване – бюджетът на НЗОК за 2016 г. е бил 3 204 млрд. лева. По оценка на международни компании сумата, която годишно се плаща за здраве в страната през последните години е в размер на 7 – 8 млрд. лв. При сравнение със сумата, подсигурена от държавата, се получава равносметката, че българинът плаща от джоба си още 4 млрд. лв. за здраве, при условие, че вече един път си е платил здравна осигуровка. Разбира се, някои не плащат такава, а същевременно ползват медицински услуги, но работата на държавата е да им търси сметка за това.
  • Сигурност и съдебна система – всеки е усетил, чрез различни елементи от имуществото си, на какво ниво е престъпността в страната. Но част от нашите данъци отиват за секторите Сигурност и Съдебна система. Въпреки това ние плащаме допълнително за СОТ на дома или офиса, автокаско срещу кражба за колата, налице е невъзможност на съда да възстанови на добросъвестните платци дължими суми по договори и т.н.
  • Образование – то също е финансирано от данъците ни и по Конституция е дефинирано като безплатно, но ние отново плащаме допълнително. Ако искаме нашето дете да попадне в т. нар. „елитни гимназии“, да се справи с външното оценяване, да отговаря на съвременните изисквания на пазара на труда и т.н. – за всичко това трябват частни уроци.
  • Административни услуги – във взаимоотношенията, в които влизаме всеки ден (икономически, социални и др.), ни се налага да ползваме институциите на централната и местна власт за удостоверяване на различни факти и издаване на съответните разрешителни. За всичко това има нормативно установени такси, но и тук доплащаме – дава се „бакшиш“ на администрацията, защото се следва модела, налаган от политическия елит – щом той взема, значи и тези надолу могат да вземат. От своя страна държавния служител също трябва да плаща за лечение, за сигурност, за частни уроци… А заплатата е малка.

Причината за всичко това се корени в сивата икономика, обслужваща елита и обвързваща чрез неформални зависимости народа.

Но какво действително е необходимо, за да излезе България от този омагьосан кръг?

  1. Спиране на ограбването на държавата, тоест на народа, от политически и икономически лица. Вследствие на данни, получени от изследвания, които съм извършил, както и въз основа на онова, което съм възприел при работата ми в службите за сигурност и обществен ред, в рамките на една бюджетна година, кражбите възлизат на 5 млрд. лв. Пресичането им е осъществимо при наличие на политическа воля за противодействие на престъпността, трансформирана в ефективна работа на службите за обществен ред и сигурност и на съдебната система;
  2. Отстраняване с правни действия (законодателни промени и ефективна дейност на оторизираните държавни контролни органи) на факторите, деформиращи пазара в сферата на търговия с горива, кредитиране, земеделие, разходване на публични средства чрез обществени поръчки и концесии;
  • Намаляване на данъчната тежест върху гражданите и бизнеса, с цел раздвижване на вътрешното потребление и освобождаването на повече пари за инвестиции при бизнеса, като всичко това ще доведе до създаване на широка основа за икономически растеж и покачване нивото на жизнения стандарт;
  1. Качествено здравеопазване, изразяващо се в силно застъпена профилактична дейност, без лимити и напълно безплатна болнична помощ;
  2. Образование, основано на интерактивните методи на обучение или по т. нар. „финландски модел“, с ранно професионално ориентиране и университетско такова, базирано на изготвянето на проекти с практическа насоченост;
  3. Създаване на условия за обособяване на високотехнологична икономика в страната, която да генерира продукти с висока добавена стойност и конкурентоспособни на международните пазари, както и използване в максимален обем на наличните ресурси в страната за развитието на секторите Земеделие, Туризъм, Хранително – вкусова промишленост и други с потенциал.

За изпълнение на горепосочените задачи съм изготвил програма с конкретни мерки за подобряване на ефикасността при функционирането на различните сектори от обществения и икономически живот в страната, за изпълнението на които са предвидени срокове и количествени индикатори. Програмата е обвързана с Договор за поръчка, даващ възможност на всеки един български гражданин, подписал същия, да предяви иск пред съда, с който да иска изпълнение на едно или няколко поети от мен задължения, в случай че е налице неизпълнение на някоя от мерките точно и в срок.

Ние сме длъжни да подготвим страната за сериозните предизвикателства, които стоят пред света към настоящия момент, за да запазим в бъдеще духа и автентичността на всичко българско – държава, нация, бит и култура.

В тази връзка мога да посоча, че в съвременния свят икономиката и по – конкретно нейното гориво – капиталът отново заемат фундаментално място по отношение на целия жизнен цикъл на обществото. Въз онова на нея се предопределят културата на поведение на хората в различните краища на света, с тенденция на обезличаване и липса на хуманност, конфликтни процеси, които прерастват във войни, водени с наемници без каузи и идеологии, замърсяване на околната среда, генериращо съвременните причинители на смърт, автоматизация и роботизация в производството, които водят до изпадане от трудовия пазар на все повече хора и свръхконцентрация на ресурси в 1 % от населението на света. В тази връзка, в последните две десетилетия е силно изразено растящото неравенство както между отделните региони и страни в света, така и между отделните членове на обществата. Това особено ярко се откроява в ръста на доходите на семейства с ниски и средни такива. Това са големи маси от хора или т. нар. „средна класа“. Същите са инфраструктурата на социалните и икономическите процеси в отделните държави и в света като цяло. Имайки предвид, че светът е затворена система, когато една част от нея, в случая средната класа, се развива анемично във финансово, образователно и квалификационно отношение и изостава, няма как да очакваме глобален икономически растеж, бленуван от всички. Причината е в съществуващия дисбаланс по веригата инвеститор – производител – потребител, вследствие на който последният не може да участва пълноценно на пазара, тъй като няма необходимия праг на финансова обезпеченост. Това се дължи на много обстоятелства, но сред тях най – значими са следните:

  • държавата, като най – важна организационна форма до момента, в последно време изгуби ролята си на независим арбитър и блюстител на закона, най – вече в основополагащия сектор на социалния свят – икономиката. Крупни икономически субекти с неестествена пазарна концентрация завладяха държавите и ги използват в свой интерес чрез различни форми на монопол и лобистки закони, което деформира пазара, както и този на труда. Всичко това е в ущърб на потребителите, мнозинството от които са представители на средната класа;
  • автоматизацията и роботизацията или т. нар. четвърта индустриална революция изхвърли много хора от пазара на труда и тази тенденция продължава с пълна сила. В САЩ 85 % от съкращаването на работна ръка се дължи именно на това явление, а не толкова на трудовите мигранти, които идват основно от Южна Америка;
  • в глобалния свят мобилността на хора и производствени мощности доведе до ограничаване на пазара на труда за т. нар. средна класа в икономиките на развитите държави, поради преместване на големи производства от индустрията към страни с евтина работна ръка;
  • между съсловията на мениджърите и работниците се отвори голяма ножица в заплащането, достигаща в някой точки на света над 250 пъти.

Вследствие на горепосочените обстоятелства, глобалният икономически растеж изгуби своята широка основа и достигна сегашните анемични нива. Опитите на елита за стимулиране на икономиката все още не дават съществен резултат. Пример в тази насока е случая при монетарната политика с количествените улеснения на централните банки. Парите, които бяха налети чрез тази политика отново не отидоха директно към реалната икономика, а в голямата си част бяха насочени към финансовата система, за която световната криза от 2008 г. извади на показ спекулативното ѝ функциониране.

Наред с горните процеси, се развиваха и продължават да се развиват негативни тенденции по отношение на демографската структура на различните нации. Развитите страни от т. нар. Запад достигнаха нива на висок жизнен стандарт, който промени самата им култура на поведение в посока претенциозност към работа, семейство и отглеждане на деца. Именно тази тенденция е в основата на отрицателния естествен прираст на населението, характерен за целия стар континент. Същевременно, на други континенти, вървеше и продължава да е валидна обратната тенденция – висок естествен прираст, дължащ се на социално – икономическа нищета, която от своя страна поражда ниска култура. Определени държави там успяха да се модернизират и приспособят към развития свят като използваха своя човешки ресурс, представляващ евтина работна ръка. По този начин те привлякоха инвестиции и икономиките им достигнаха до устойчиви годишни растежи от 6 – 7 %, което ги издигна до водещи икономически сили. Други държави от въпросните региони, поради вмешателство на външни сили във вътрешната им политиката с цел изсмукване на националните им блага и експлоатиране на местното население, си останаха с примитивна форма на държавно управление, липса на законност и маргинализиране на големи маси. Именно тези маси към настоящия момент са основното ядро на миграционната вълна към Западна Европа в търсене на по – висок, леснопостижим жизнен стандарт.

Въпреки очевадните проблеми, управляващите елити се затвориха и изолираха от суровата и груба среда, в която са принудени да оцеляват техните народи и не предприемат действия за обръщане на сгрешeната посока, по която е поел светът. Те живеят в китен и лъскав свят, който всеки може да види благодарение на днешния дигитализирания социален живот, където всичко се „поства“ на показ. Затова не предизвиква изненада бунтът на масите срещу старата политическа класа или т.нар. естаблишмънт – показателен  пример в тази насока са президентските избори в САЩ. И ако тези елити своевременно не променят разбирането си за водене на политика, адекватна на съвременните икономически и социални проблеми, то напрежението надолу ще расте, а заедно с това ще нараства и опасността от неконтролируеми процеси, застрашаващи демократичните устои на обществата.