Национален референдум за честни избори и мажоритарна система

Въпрос – 7

 Желаете ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с относително мнозинство в многомандатни избирателни райони при гласували не по – малко от половината с право на глас?

При относителното мнозинство или избори в един тур в едномандатния избирателен район печели онзи кандидат, чиито гласове са повече от гласовете, получени за всеки един от другите кандидати поотделно, тоест кандидатът, който спечели най-много гласове влиза в Народното събрание. Например в избирателен район „Х“ са гласували 30 хил. избиратели при участвали четирима кандидати в надпреварата – кандидат „А“ е получил 10 хил. гласа, „Б“ – 5 хил., „В“ – 3 хил. и „Г“ 12 хил., съответно  печели последния кандидат.

Мажоритарната система е възможна както в едномандатни, така и многомандатни избирателни райони. При едномандатните мажоритарни райони, както се вижда от гореописаното, има само един победител, затова определянето на границите на района е от изключително важно значение. За България е нужно да се обособят 240 едномандатни избирателни района, защото местата в Народното събрание са 240. Оттук произтичат и много рискове за преднамерено манипулиране на границите на едномандатните избирателни райони. Като се има предвид, че това ще се прави от партиите на статуквото, страната ще се разкрои така, че ще станем свидетели на създаването на избирателни крепости, които трайно подкрепят една сила и изолират останалите от участие.

Затова, ако мажоритарната система се приложи в многомандатни райони, ще могат да се ползват установените към момента 31 избирателни района. Във всеки един от тях броя на мандатите ще се определи въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението. Така ще се избегне евентуалното деформиране на изборите посредством спекулативно райониране при определянето на необходимите  240 едномандатни района.

Мотивите, които обуславят това предложение са следните:

  1. С оглед на обществената необходимост

Изборът на народните представители е изключително важен с оглед тяхното участие при упражняването на държавната власт в Република България. Същите, освен че са натоварени със законотворчеството, тоест писането на правилата (закони), по който да се развива живота ни, те осъществяват и контрола върху останалите две власти – изпълнителна и съдебна, както и участват в избора на ръководните органи там. В тази връзка Народното събрание:

– избира и освобождава министър-председателя и състава на предложеното от него правителство;

– контролира  правителството с процедурата парламентарен контрол върху вътрешната и външна политика, осъществявана от него;

– санкционира правителството с процедурата вот на недоверие, тоест възможност за отстраняване на правителството, когато е снето политическото доверие към него от народните представители;

– избира управителя на БНБ, председателя на Сметната палата, националния омбудсман, 11 от членовете на Висшия съдебен съвет, ръководството на КЕВР, КЗК и на други регулаторни органи.

За всички тези дейности, възложени им с Конституцията, народните представители са отговорни пред избирателите си, но към настоящия момент това е само формално и на теория. Днес сме свидетели на точно обратното – онези, които са ги упълномощили (избирателите) нямат никакви реални възможности за контрол и търсене на отговорност от тях. Затова, с основание може да се каже, че е налице криза в представителността на управлението и в държавността, защото установената у нас избирателна система води до възпроизвеждане на все същия политическия елит. Тя предоставя възможност на провалили се народни представители да бъдат избирани отново. Нашите политически представители са нищо друго освен пионки на криминалния капитал във властта, които лобират, кадруват и корумпират цялата държавна администрация.

Вследствие на това, днес общественото доверие към народните представители и въобще институцията Народно събрание е под екзистенциалния минимум. За да има доверие е необходимо наличие на връзка между избирателя и избираемия, а такава може да се постигне само с мажоритарна избирателна система. При нея се гласува за конкретна личност, тоест за неговите професионални качества, морал и добро име в обществото, което е най-значимото ѝ предимство пред пропорционалната. Предполага се, че това ще са лица, разпознаваеми в региона, които са тясно свързани с местните социални нужди и проблеми на избирателите. При пропорционалната изборна система, прилагана днес в страната, партийните шефове слагат безлични послушници в партийните избирателни листи, които са напълно чужди на българския народ и работят в интерес само на олигарси, местни феодали и други криминални клики, тоест хора от т. нар. задкулисие. И още по-важно, че с прилагането на мажоритарния вот се отваря възможност за въвеждане института на отзоваването, тоест да може да се прекрати мандата на народния представител по волята на избирателя (народа) в случаите на неизпълнение на поетите от него политически ангажименти. За да се случи това е необходима и промяна на Конституцията, а именно замяна на свободния мандат, заложен в чл. 67 от нея, с императивен/задължителен. Свободният мандат означава, че депутатът е представител на целия народ, а не на своите избиратели и те не могат да му поставят задължителни поръчения и да го отзовават от парламента. В своята дейност той се ръководи от собствената си съвест и убеждение. Императивният мандат означава, че депутатът е отговорен пред своите избиратели и трябва да изпълнява поръченията им. Освен това те могат да го отзовават по всяко време от парламента, ако не изпълнява ангажиментите си. Мажоритарен избор на народни представители, допълнен с възможност за отзоваване по всяко време на мандата дава на народа реална и ефикасна възможност за контрол и санкция върху тези, на които са дали политически кредит на доверие. Едва тогава може да се очаква, че народните избраници ще служат на народа.

Друго предимство на мажоритарната система е простотата и разбираемостта на методиката, по която се определя резултата, най-вече за електората. Защото в момента, при пропорционалната система, 99,9 % от избирателите не познават формулата и правилата, по които става превръщането на гласовете в мандати. Те са ясни само за специалистите, а в България хората с експертиза работят за силните на деня, но не и за народа.

Не на последно място е предимството, че чрез мажоритарната система се създават стабилни правителства, които се формират директно от избирателите, още на изборите. Докато в момента, съставените през пропорционалната система правителства в страната са плод на ръководствата на партиите, които чрез негласни договорки за разпределяне на постове (а това значи разпределение на „държавната баница“) формират безпринципни коалиции, при които отговорността е размита. Резултатът – пладнешки грабеж на държавата, за който не се носи никаква отговорност, било то политическа, наказателна или каквато и да било. Затова с основание се говори за „политико – инженерни“ проекти, които идват като надежда за народа, а се оказват поредната „патерица“ в парламента за прокарване на лобизъм на силните на деня.

Най-същественият недостатък, който обикновено се посочва по отношение на мажоритарната система е непредставителността, тоест всички гласове, които са подадени не за печелившия, а за някой от другите кандидати пропадат. Да, това е така, но днес при прилаганата пропорционална система избирателите губят 100 % от гласовете си, тъй като излъчените депутати не са техни представители, а както бе посочено по-горе са пионки на апаратчици от политическите централи и на криминалния капитал, които впоследствие работят само в техен интерес. Е, за каква представителност говорим тогава? Това е фалшива демокрация. Именно във връзка с този недостатък в предложението е залегнало изискването за действителност на избора – да се гласували не по- малко от половината от имащите право на глас в избирателния район. Ако това изискване е изпълнено, няма място за притеснения, защото е налице обикновено мнозинство, което е златното правило при демокрацията и дава легитимност. Този кворум на участие (повече от 50 %)  на правоимащите избиратели в района е вече прилаган при изборите за Велико народно събрание (ВНС) през 1990 г., когато 200 от делегатите са избрани мажоритарно.

  1. С оглед правната допустимост на предложението

Предложението за мажоритарна избирателна система при избирането на народните представители е вече допускано до гласуване на национален референдум, проведен на 6 ноември 2016 г., но тогава не се достига кворума за действителност, а именно да са гласували не по-малко от участвалите на последните парламентарни избори.

Предложението не е в противоречие с конституционни норми и принципи, както и с изискванията на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – не попада в ограниченията по отношение на предмета, посочени в чл. 9, ал. 2 от закона, а  също така и на чл. 23, ал. 2 „Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума.“ Изискуемият двугодишен срок изтече на 06 ноември 2018 г.

С гласуването чрез национален референдум на тази значима промяна в Избирателният кодекс относно въвеждането на мажоритарна избирателна система ще се осигури най-широк консенсус в обществото, а това ще даде легитимност и устойчивост на решението.