„Желаете ли предложението на национален референдум да бъде прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от половината участвали на последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината участвали в референдума?“

Мотивите, които обуславят това предложение са следните:  

  1. С оглед на обществената необходимост

Намаляване на изискуемия кворум за валидност e изключително необходимо, защото заложеният към настоящия момент праг в закона „не по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори“ (за сведение, на парламентарните избори през 2017 г. са гласували 3 682 235 млн. избиратели) води до обезценяване на вота на активните гласоподаватели, тоест на онези, които реално търсят решение на проблемите в страната и не се влияят от партии и месии. Имайки предвид и политическата апатия, обзела преобладаваща част от българското население вследствие на манипулациите, лъжите и измамите на управляващите десетилетия наред, изискуемият днес кворум за валидност обрича всеки референдум на провал. Това отчайва активните граждани да пристъпят към иницииране на референдуми и позволява на фалшивата представителна власт да безчинства над народа, знаейки че гражданите нямат ефективно средство за контрол върху нея. Като прибавим и разединението в българското общество, умело и последователно подклаждано от елита чрез деленето на русофили и русофоби, на сини, червени и жълти и т.н., нещата стават трагични. А истината е, че в България има само едно значимо и реално разделение – на криминално забогатели и на наивно ограбени. Първите ползват привилегировано всички блага на държавата, създадени с усилията на всички, а за вторите държавата е мащеха, умело овладяна от забогателите. Негативните последици от това изключително тревожно разделение тепърва ще застигнат като бумеранг държавата и цялата нация, включително криминалния политически и икономически елит. Днес проявлението е леко – липса на работна ръка за икономиката – обща, квалифицирана, въобще всякаква. Утре, когато групата на социално изолираните, която постоянно се увеличава поради перманентната мизерия и липсата на перспектива достигне застрашителни размери, ще последват социално неприятни явления, които ще доведат до самоунищожението на нацията.

Предложеният кворум за действителност на националния референдум – „в гласуването да са участвали не по-малко от половината участвали на последните избори за Народно събрание“ – е изведен от законоустановените изисквания за кворум при законодателната дейност на представителната власт (Народното събрание). Съгласно чл. 81, ал. 1 от Конституцията „Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.“, тоест изискуемо е наличието на кворум от 121 народни представители. Този кворум е уреден и в чл. 52, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на 44-тото Народно събрание, както и в правилниците на всички предишни Народни събрания, конституирани след 1990 г. Въпросната разпоредба гласи: „Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.“. В ал. 4 от същия член е посочено „ … В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала може да се провежда само парламентарен контрол, но не могат да се провеждат гласувания и да се приемат актове.“ С тези разпоредби законодателят, както в лицето на учредителната власт – Великото народно събрание, така и на учредената такава – обикновено народно събрание, е показал, че за да имат легитимност решенията на обикновеното народно събрание (приемането на законите) е необходимо присъствието на повече от половината народни представители, тоест представителите на повече от половината гласували на парламентарните избори. Обвързването на изискванията за кворумите при представителната власт (Народното събрание) с тези при произвеждането на референдумите се основава на прогласеното в чл. 1, ал. 2 от Конституцията: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите предвидени в тази Конституция.“. Великото народно събрание е възприело като равнопоставени двете форми за упражняване на цялата държавна власт – пряката от народа и представителната чрез държавните институции. Затова е справедливо и кворумът за действителност на национален референдум да бъде не по – малко от половината гласували на последните избори за Народно събрание, а това в числов израз означава около 1,8 млн. избиратели. В тази връзка, за сведение, в изборите за Народно събрание, проведени през 2013, 2014 и 2017 г. са гласували съответно 3 623 953, 3 500 585 и 3 682 151 избиратели съгласно положените подписи в избирателния списък. Дори препоръките в „Кодекса на добрите практики при референдуми“, публикуван от Венецианската комисия към Съвета на Европа е да няма кворум за участие, тоест кворум за действителност. Но тъй като в преамбюла на Конституцията е прокламирано, че България е демократична държава, а демокрацията представлява управление на мнозинството, ние сме длъжни да се съобразим с учредителната власт и да заложим т. нар. обикновено мнозинство (50+1) за валидност при изборите за национален референдум.

Същевременно прагът за валидност, който е залегнал в предложението ще гарантира легитимност на решенията по изключително важни държавнически въпроси, по които народът ще има възможност да се произнесе след отпадането на ограниченията в предмета, което се иска с първи въпрос от настоящия референдум. Така българските граждани ще са спокойни, че референдумите няма да се използват за прокарване на въпроси, с които се застрашава националната сигурност на страната или се целят някакви користни цели, които да обслужат една малка част от населението.

  1. С оглед правната допустимост на предложението

Предложението за намаляване прага за действителност на национален референдум не е в колизия с конституционните норми и принципи.  Също така то не попада и в ограниченията, заложени в чл. 9, ал.2 на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление относно въпросите, които не могат да се решават с национален референдум.

С приемането на това предложение ще се улесни изразяването волята на избирателите по значими въпроси чрез произвеждането на национални референдуми и ще осигури реално и равно участие на народа във властта наред с държавните органи.