В чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България е записано, че “подземните богатства са изключителна държавна собственост”, а според ал. 6 трябва да се „управляват в интерес на гражданите и обществото“. За огромно съжаление през последните две десетилетия сме свидетели на факта, че всички политически лица, участвали в управлението на страната правят точно обратното, а именно „раздават“ подземните богатства на безценица срещу стотици милиони комисионни, не се осъществява последващ контрол върху изпълнението на концесионните договори относно количествата и състава на добиваните руди и съответно не се налагат санкции за наличните фрапиращи нарушения. Примери за такива нарушения са отразени в анализа (виж повече тук) на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България  извършен през 2014 г. от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), познат още като БОРКОР. В същия е посочено, че години наред не е плащана концесионна такса, нито кариерна такава за близо 70 находища за подземни богатства, включително за големите „Елаците“, „Медет“, плажната ивица към комплексите „Русалка“, „Елените“, „Дюни“ и др.  Тези концесии са давани по право при приватизацията на държавни компании, в актива на които са били. Според експертите от БОРКОР, това е довело до близо милиард пропуснати ползи за държавата (виж повече тук).

Друго значимо нарушение, посочено в доклада е липсата на какъвто и да е текущ контрол върху изпълнението на концесионните договори. Нали никой не си представя, че служител от държавната администрация с хиляда лева заплата ще констатира наличните нарушения по съответния концесионен договор, при условие, че знае за коя концесия каква комисионна на кой от политиците е платена. Точно обратното, както навсякъде в администрацията, той ще вземе приготвените му в пликче, „за почерпка“ няколко хиляди лева, малко, но според мястото му в йерархията и задоволяващи неговата малка далавера. Наред с това, според г-жа Елеонора Николова директор на ЦППКОП (БОРКОР), законодателството за концесиите през годините е обслужвало определени лобистки интереси, пренебрегвано е опазването на околната среда, не е взето предвид, че подземните богатства са изчерпаем източник и след това държавата ни ще остане без стратегически суровини (виж повече тук).

Друг проблем в тази област е нормативната уредба и по-конкретно това, че процедурите за предоставяне на концесии са уредени в различни закони, а не в новоприетия закон за концесиите, което прави непрозрачно тяхното провеждане. Също така изключително необходимо е методиките за определяне на концесионните такси да се уредят в закона за концесиите, а не както досега в поднормативни актове – наредби, които се издават от Министерски съвет и се използват като корупционен лост. Министерски съвет определя концесионната такса според размера на комисионната, която предлага добивната компания, а тук става въпрос за милиарди – тоест комисионната е от порядъка на няколко стотин милиона.

Вследствие на това имаме колосални печалби от милиарди левове за чужди компании и наши такива, собственост на т. нар. олигарси, като същите тези лица са „абонирани“ и за големите обществени поръчки, европрограмите и прочее.

Не на последно място проблем е неучастието на държавата в добивните компании. Това от една страна дава възможност на компаниите да прикриват реалните данни от дейността си, като използват различни счетоводни вратички, а от друга държавата се лишава от правото на дивидент, който при добивните компании е в размер на милиарди.

Затова в инициативата Референдуми „България 2020“ е залегнал въпрос:

„Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени, след като разгледа и реши по същество въпроса за тройно увеличение на таксите по концесионните договори за добив на злато, сребро, мед и други ценни и редки метали, задължително минимално участие над 20 %  на държавата в дружествата за добив, включване методиката на изчисляването им в закона за концесиите и възлагане на всички видове концесии по този закон?“

В страната към настоящия момент от над 700 концесионни договора в бюджета годишно постъпват около 120 млн. лв. С предложеното увеличение на концесионните такси, участието на държавата в добивните компании, както и подобряване на законодателството и контрола в тази област, приходите за бюджета ще бъдат над 1 млрд. лв. Единствено при постигане на тази сума може да говорим реално за защитен обществен интерес. Всички друго е прах в очите на хората и продължаване по пътя на ограбването на държавата, съответно народа.

Друго задължително условие е отдаването на концесиите да става от народа, а не от политици и държавни чиновници. По този начин ще има легитимност на решенията и ще се елиминира корупционния риск. Това е и другият въпрос от референдума, а именно

„Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени за създаване на обществени съвети към възложителите на обществени поръчки, концесии и управляващите органи на оперативните програми за финансиране с евросредства, а инвестиционни проекти със стойност над 100 млн. лв., включително концесиите, да се решават с референдум?“. (виж повече тук).

И не на последно място – трябва да бъдат предоговорени всички неизгодно сключени концесионни договори, както и прекратени тези със системни и съществени нарушения, налични за близо над 40 % от концесиите в страната, което се иска с друг въпрос от референдума – „Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени за ревизия и разваляне при установени нарушения на концесионните договори и приватизационните сделки, сключени в периода 1990-2019 г.?“.

За повече информация:

Росен Миленов

моб. № 0878/786 669