Национален референдум за честни избори и мажоритарна система

Въпрос – 2

Желаете ли всички 28 члена на Централната избирателна комисия и тези на Районните и Общинските избирателни комисии да се предлагат от инициативни комитети от 5 до 15 граждани и да се избират пряко от народа, като кандидатите не трябва да членуват в политически партии или да се членували в такива през последните пет години?

Мотивите, които обуславят това предложение са следните:

  1. С оглед на обществената необходимост

Тук е уместно да си припомним как се правят избори в България вече десетилетия наред – писателят Алеко Константинов красноречиво описва това „явление“ в своето произведение „Бай Ганьо прави избори“. Фейлетонът е писан преди близо 120 години, но днес е убийствено актуален. В образа на своя герой авторът открива деформирани до неузнаваемост онези нравствени ценности, които народът ни грижливо е съхранявал в продължение на столетия. Бай Ганьо не притежава чувство за мярка, деликатност, вежливост. Пословична е неговата безскрупулност и ненаситна алчност. Бай Ганьо е не само човек без идеали и морал, той е разпространител на всевъзможни пороци, като се тръгне от скъперничеството и се стигне до полицейщината. Днес всеки българин може да преоткрие съвременните Бай Ганьовци в лицето на криминалния политически и икономически елит. Нека не забравяме, че Бай Ганьо влиза дори в образа на политик, чрез който Константинов умело представя реалността на политическата ситуация в България по негово време. Ето някой цитати от фейлетона, илюстриращи как са се организирали избори тогава:

Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! – извика бай Ганьо и удари силно по масата…. Управителят ли? С нашите, разбира се – съобщава бай Ганьо, – и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас – ще ги утвърдим, ако не – на дяволите. Пак ти казвам – колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.

– Ами хамалите? – любопитствува Бочоолу.

– И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…

– Ами че той нали беше затворен за кражба? – учудва се Бочоолу.

– Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: „Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!“ – и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.

– Страшен хайдучага, брей!

– И за колко мислиш! За 50 лева.

 

Връщаме се в наши дни – картината при изборите е същата. Днес в България цялата държавна власт – законодателна, изпълнителна и съдебна е овладяна от партиите на статуквото, които са пионки на криминалния капитал. Пипалата на политическата мафия се разпростират и върху членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК), която организира всички видове избори, както и върху Районните избирателни комисии (РИК), Общинските избирателни комисии (ОИК) и Секционните избирателни комисии (СИК). А всичко това е уредено в Изборния кодекс – тоест ние, народа, с помощта на „нашите“ представители във властта, сме вкарали „вълка в кошарата“. Вследствие на това е наивно да очакваме, че ще имаме прозрачни и честни избори и че ще се спре възпроизвеждането на едни и същи корумпирани политици в управлението на страната, което се случва вече тридесет години.

Съгласно чл. 46, ал. 3 от Изборния кодекс „Комисията (ЦИК) се състои от 18 членове, включително председател, заместник – председатели и секретар, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, както и по един член, предложен от партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени.“. В ал. 4 от същия член е посочено, че Председателят, заместник-председателите и секретарят на Централната избирателна комисия се избират от Народното събрание въз основа на предложение, направено от парламентарно представените партии и коалиции. Останалите членове на комисията се назначават от президента на републиката въз основа на предложение, направено от парламентарно представените партии и коалиции, както и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени. Вижда се, че този орган – ЦИК е изцяло политизиран.

Съставът на районните избирателни комисии (РИК), Общинските избирателни комисии (ОИК) и Секционните избирателни комисии (СИК) също  се формира изцяло на политическо – квотен принцип, а именно – членовете се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции и от тези, които не са представени, но имат избран представител в Европейския парламент. При структуриране на ЦИК, РИК, ОИК и СИК се запазва съотношението между парламентарно представените партии/коалиции, тоест броя на членовете на всяка партия в тях е в зависимост от броя на мандатите на съответната партия/коалиция в Народното събрание.

 

ЦИК назначава районни избирателни комисии (РИК) по предложение на областните управители, направено след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. Ако на тези консултации при областния управител не се постигне съгласие между партиите за състава на РИК, ЦИК със свое решение го определя.

Районните избирателни комисии се назначават при избори за:

  1. народни представители – за всеки многомандатен изборен район;

2.членове на Европейския парламент от Република България и за президент и вицепрезидент на републиката – за всеки район според районирането на територията на страната при последните избори за народни представители за Народно събрание. Районната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Броят на членовете, включително председател, заместник-председатели и секретар е както следва:

  1. за изборни райони до 9 мандата – 13 членове;
  2. за изборни райони с 10 и повече мандата – 17 членове.

 

ЦИК назначава общински избирателни комисии (ОИК) за всяка община при избори за общински съветници и за кметове по предложение на кмета на съответната община след консултации с местните ръководства на парламентарно представените партии и коалиции. Ако на тези консултации при кмета не се постигне съгласие между партиите за състава на ОИК, ЦИК със свое решение го определя. Общинската избирателна комисия се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Броят на членовете на общинската избирателна комисия, включително председател, заместник-председатели и секретар, зависи от броя на избирателните секции на територията на общината, както следва:

  1. с до 150 избирателни секции – до 11 членове;
  2. с над 150 избирателни секции – 13 членове;
  3. за районите в градовете с районно деление – 27 членове;
  4. за Столичната община – 39 членове.

 

Изхождайки от горецитираните разпоредби на Изборния кодекс, може с основание да се заключи, че изборният процес в България се организира винаги в интерес на партиите на статуквото, защото именно те имат законовата възможност да предлагат и избират състава на ЦИК, РИК, ОИК и СИК. Вследствие на този факт е наивно да очакваме произвеждането на прозрачни и честни местни, парламентарни и европейски избори или такива за референдуми. При така заложеният законодателен механизъм за формиране състава на избирателните комисии – изцяло от партиите в парламента – е налице очеваден конфликт на интереси, изразяващ се в това, че онези (партиите на статуквото), които се стремят да спечелят изборите („да хванат кокала“) и същевременно държат държавната власт (законодателна, изпълнителна, включително и „независимата“ съдебна) организират целият изборен процес и накрая дори броят бюлетините. Затова днес с пълна сила важи приказката за изборния резултат: „Не е важно как гласуват избирателите, а кой брои гласовете“. Това изпразва от съдържание една от същностните характеристики на демократичните избори – състезателността, която е израз на един от основните конституционни принципи, а именно политическия плурализъм. Отделно, в редица международни нормативни актове за правата на човека, по които България е страна, са уредени механизми за създаване на гаранции за честни избори. Такъв е Кодекса за добрата практика, създаден от Венецианската комисия към Съвета на Европа, в който е уредено изискването избирателните комисии да са неутрални и независими органи. В България е  точно обратното – изборните комисии са изцяло зависими от статуквото. Затова, единственият път за освобождаване на държавата от политическата мафия е да се оправомощи на законово основание народа (от който произтича цялата държавна власт съгласно чл. 1, ал. 2 от Конституцията) да определи кои граждани са най-подходящи да заемат тези отговорни позиции на членове на избирателни комисии, с оглед на  техните професионални и най-вече морални и етични качества. Защото именно тези членове, чрез възложените им в изборния кодекс функции, трябва да осигурят възможност за пълноценно упражняване на едно от основните конституционни права на гражданите, а именно правото на избор, което е същността на демокрацията. Без гаранции за прозрачни и честни избори, никаква промяна не може да се случи в България в следващите 20, 50 и 100 години.

Предвиденият в предложението за референдума състав на ЦИК от 28 членове, спрямо сега уредения в изборния кодекс 18, е свързан с 28 областни административни центъра в страната – тоест от всеки център трябва да бъде излъчен по един представител. Справедливо и логично обосновано е всяка област в страната да има представител в ЦИК. Издигането на кандидати за членове на ЦИК и РИК ще се осъществява от инициативни комитети от 5 до 15 граждани с избирателни права, трайно пребиваващи на територията на областния център (изискане за 24 месеца уседналост), а тези за ОИК – от граждани трайно пребиваващи в съответната община (изискане за 24 месеца уседналост). Целта е хора от местното население да издигат кандидат – членове за изборните комисии, а не това да правят хора от централите на политически партии в София или подставени лица на неформални кръгове с икономическо и властово влияние, докарани например в Петрич от Тутракан, за да сформират инициативни комитети за издигане на кандидатури за членове на комисии.

Срокът, за който ще се избират членовете на ЦИК ще бъде шест години, като се предвижда задължително подновяване на ½ от състава на третата година, тоест въвежда се ротация, както е при Конституционния съд. С тази мярка се преследват две цели: първо да се осигури приемственост в работата на ЦИК и плавно навлизане в законодателната материя и дейността на Комисията от новите членове, за да може последната да взема компетентни решения и второ – да се предотврати възможността за трайно обвързване на всички членове на Комисията с политически или неформални кръгове, които искат да влияят върху изборите.

Основни изисквания към кандидатите за членове на избирателните комисии:

  1. Да не са политически обвързани, тоест да не членуват в политически партии или да са членували в такива през последните пет години. Това е изключително важно, за да имаме гаранции, че съответният кандидат не е трайно обвързан с определена партия и съответно има пряк интерес от нейното положително представяне на изборите, като съдейства за това от поста, който заема;
  2. Да не са осъждани и да нямат наложени административни наказания при участието им в избори;
  3. Да имат съответния образователен ценз;
  4. Да притежават добра професионална репутация и се ползват с обществен авторитет и доверие;

 

С оглед правната допустимост на предложението

Предложението за пряк избор от народа на членовете на Централната избирателна комисия, районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии, не е в противоречие с конституционни норми и принципи, както и с изискванията на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – не попада в ограниченията по отношение на предмета, посочени в чл. 9, ал. 2 от закона. С приемането на това предложение с национален референдум ще се направи още една значима стъпка към осигуряване на прозрачност и честност на изборния процес в България и по този начин ще се гарантира вота на гражданите, което е изключително необходимо днес, за да се случат така желаните от българския народ промени и във властта да влязат хора, които са техни представители, а не както досега пионки на мафията.

Механизмът за назначаване на избирателните комисии на всички нива трябва да се прави единствено с цел засилване на безпристрастността и общественото доверие в работата на изборната администрация.

 

 

 

Информационно приложение за основни понятия в изборния процес:

– Изборни райони – за произвеждане на изборите, територията на страната се разделя на изборни райони. Изборният район е територията, от която се избират народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници и кметове. За президентски избори „районът“ е цялата държава с територия и население. При местните избори общината, като административно – териториална единица с установени граници, представлява „районът“, от който се избират общинските съветници и кметове. Видове – едномандатен или многомандатен. За парламентарните избори са установени 31 многомандатни изборни района в страната и отделно около 360 секции в чужбина.

Избирателни секции (12 хил. в страната) всеки изборен район се разделя на секции, където се извършва гласуването и преброяването на подадените гласове. В страната, кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината. В чужбина –  при избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България образуват избирателни секции извън страната при спазване на законодателството на съответната държава.

Избирателни списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението и се подписват от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник и от секретаря на общината. В градовете с районно деление избирателните списъци се подписват от кмета и секретаря на района.

– Избирателни комисии (ЦИК, РИК, ОИК и СИК)съгласно избирателния кодекс те осъществяват подготовката и провеждането на всички видове избори. СИК за местни избори се назначава от ОИК, а за парламентарни и президентски от РИК. СИК извън страната се назначават от ЦИК.