ДО

МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

г-н БОЙКО БОРИСОВ

 

З  А  Я  В  Л  Е  Н  И Е

за предоставяне на достъп до обществена информация

 

от Росен Пламенов Миленов, ЕГН

с постоянен адрес: гр. София, ул.

За контакт: тел. № 0878 786 669, ел. поща:

 

Уважаеми господин Министър-председател,

На основание Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), моля да ми предоставите следната такава, съдържаща се в:

  1. Концесионен договор, Партида Националния концесионен регистър (НКР) № D-00610 от 25.04.2012г., с решение на Министерски / Общински съвет № 87/11.02.2011г. „Болкан Минерал енд Майнинг“ ЕАД, Крумовград, както и всички допълнителни анекси и споразумения към него и годишните работни проекти, неделима част от договора, както и концесионния анализ, въз основа на който е взето решение за отдаване на концесия на това находище;
  2. Концесионен договор, Партида НКР № D-00609 от 12.03.2012г., с решение на Министерски / Общински съвет № 684/13.11.2011г. „Асарел Медет“ АД, гр. Панагюрище, както и всички допълнителни анекси и споразумения към него и годишните работни проекти, неделима част от договора, както и концесионния анализ, въз основа на който е взето решение за отдаване на концесия на това находище;
  3. Концесионен договор, Партида НКР № D-00074 от 13.08.1999г., с решение на Министерски / Общински съвет № 594/02.09.1999г. „Елаците Мед“ АД, с. Мирково, както и всички допълнителни анекси и споразумения към него и годишните работни проекти, неделима част от договора, както и концесионния анализ, въз основа на който е взето решение за отдаване на концесия на това находище;
  4. Концесионен договор, Партида НКР № D-00034 от 19.05.1999г. , с решение на Министерски / Общински съвет № 147/26.03.1999г. „Челопеч Майнинг“ ЕАД, с. Челопеч, както и всички допълнителни анекси и споразумения към него и годишните работни проекти, неделима част от договора, както и концесионния анализ, въз основа на който е взето решение за отдаване на концесия на това находище;
  5. Концесионен договор, Партида НКР № D-00016 от 23.12.1998г., с решение на Министерски / Общински съвет № 545/12.10.1998г. „Асарел Медет“ АД, гр. Панагюрище, както и всички допълнителни анекси и споразумения към него и годишните работни проекти, неделима част от договора, както и концесионния анализ, въз основа на който е взето решение за отдаване на концесия на това находище
  6. Концесионен договор, партида НКР № D-00075 от 28.06.1999 г., с решение на Министерски / Общински съвет № 643/01.10.1999г. „Горубсо Кърджали“АД, находище“Чала“, както и всички допълнителни анекси и споразумения към тях и годишните работни проекти, неделима част от договора, както и концесионния анализ, въз основа на който е взето решение за отдаване на концесия на това находище.

Обръщам се към Вас, тъй като търсената от мен обществена информация свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект, съгласно чл. 3. на ЗДОИ на сайта на Националния концесионен регистър (НКР) е непълна.  Както е видно от публикуваното на въпросния сайт, по тези партиди липсват цели членове, алинеи и точки от договорите, също така липсват допълнителните споразумения към тях и годишните работни проекти, констативни протоколи от извършени проверки по изпълнение на концесионните договори, както и концесионните анализи.

Същата ми е нужна за точното, ясно и справедливо формулиране на въпросите, касаещи цялостното управление на концесиите в страната, които са залегнали в проекта за референдум, който скоро ще инициирам, а именно:

  1. „Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени, след като разгледа и реши по същество въпроса за:

– тройно увеличение на таксите по концесионните договори за добив на злато, сребро, мед и други ценни и редки метали;

– задължително минимално участие над 20 %  на държавата в дружествата за добив;

– премахване на различните концесионни режими. Освен основните – за строителство, за услуги и за ползване, се въведоха за подземни богатства, за води, за плажове и т.н. Това е недопустимо съгласно Директива 2014/23 на ЕС, защото се създава възможност за провеждане на корпоративни корупционни практики;

– премахване съществуването на отделни методики в наредби за изчисляване на концесионното възнаграждение към държавата, защото чрез такива поднормативни актове се облагодетелстват концесионерите и се ощетява обществото;

  1. „Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени за ревизия и разваляне при установени нарушения на концесионните договори и приватизационните сделки, сключени в периода 1990-2018 г.?“;
  2. „Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени за създаване на обществени съвети (на 500 граждани с избирателни права един представител) към възложителите на обществени поръчки, концесии и управляващите органи на оперативните програми за финансиране с евросредства, а инвестиционни проекти финансирани с публични средства със стойност над 100 млн. лв., включително концесиите, да се решават с референдум?“.

Решаването на съществуващите значими проблеми при предоставянето на концесии за добив на подземни природни богатства от държавата с произвеждане на национален референдум се налага поради следните обстоятелства:

  1. Несправедливото и ощетяващо държавата разпределение на финансовите средства, получени от добива на подземни природни богатства, което се вижда от:

1.1. Официални доклади на държавни контролни органи:

–  Сметна палата – Одитен доклад за извършен одит на договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, предоставена на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г.;

– Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), познат още като БОРКОР, днес част от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) – Анализ на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България

1.2. Множеството предавания и публикации в медиите и социалните мрежи в България с участието на дипломирани и доказани експерти в тази област, които аргументирано излагат тезите за лошо управление на държавно имущество, каквото се явяват подземни богатства, изразяващо се в слаб контрол, голям корупционен риск при отдаването им, непрозрачност и изключително ниски приходи в бюджета спрямо десетките милиарди печалба, които генерират добивните компании.

  1. Липсата на адекватни законодателни мерки от страна на Народното събрание и контролни дейности от Министерски съвет за пресичане на негативните последици за държавата от неефективното стопанисване на националните подземни богатства и оценка на изразходването на публичен ресурс, поради което и ролята на Сметната палата е формална в това направление. В тази връзка, въпреки глобалния икономически растеж, който движи българската икономика, поради нейната отвореност и свързаност с глобалните вериги на доставките, за съжаление като подизпълнител (ишлемарска икономика), редица обществени сектори продължават да бъдат недофинансирани – здравеопазване, където пациента доплаща на 50 % за здраве от джоба си, социалните фондове, които дават най-ниските, трагично смешни пенсии в Европейския съюз и т.н. и всичко това е защото изпълнителната, съдебната и законодателната власт функционират неефективно, публична тайна е защо – повсевместна корупция навсякъде. Пресен пример в тази насока е протеста на хората в неравностойно положение, които вече месеци наред са на дъжд и пек, за да им осигури държавата средства за прехрана, защото те нямат физическа възможност да си ги набавят по друг начин. Самият Вие, г-н Премиер, заявявате, че няма достатъчно пари, за да се отговори на техните искания, а същевременно бюджетът се ощетява през разходната и приходна част на годишна база с около 7-8 % от БВП, тоест 7-8 млрд. лв.

При взимане на решението си за предоставяне на изисканата от мен информация имайте предвид решенията на Административен съд София-град № № 4041, 4042, 4265, 4588, 5022, 5021, 5090, 4595/2014г. по дела № № 3524, 3732, 3527, 3525, 3850, 3737, 3733, 3526/2014г. на граждани срещу откази на Министерски съвет да предостави достъп до гореописаните концесионни договори. Във всяко от тях съдът определя като противозаконен отказ, постановен на основание „несъгласие от третите страни“, „конфиденциалност“, „търговска тайна“, “търсене на документ, а не на информация“ и „наличие на достъп до информация по специален ред в друг закон“. Без наличието на исканата и изброена по-горе документация                 (особено концесионните анализи не съдържат никаква конфиденциална информация) не може да се разбере истината за полезността и ефективността за държавата от стопанисването на подземните богатства на Р България чрез концесиониране. Надделяващ над всички изброени е общественият интерес, а чл. 18, ал. 6 от Конституцията на Република България гласи: „Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и обществото“. По смисъла на чл. 18, ал. 1 подземните богатства се явяват държавно имущество. С оглед на изложените по-горе доводи за достъп до исканата от мен информация, вярвам че ще постъпите държавнически и същата ще ми бъде предоставена, разбира се, ако държите да се разкрие истината и сте загрижени искрено за благоденствието на българския народ.

 

07.08.2018 г.                              С уважение: …………………………………………..

гр. София                                                         (…………………………………………)