Национален референдум за реално участие на народа в управлението на държавата
Въпрос – 2
Желаете ли задължителен национален референдум да се инициира с минимум 50 000 подписа на граждани с избирателни права, събирани в продължение на не повече от 4 месеца?
Мотивите, които обуславят това предложение са следните:
- С оглед на обществената необходимост
Намаляване на необходимия брой подписи на 50 хил. за иницииране на задължителен национален референдум и удължаване на срока за събирането им на 4 месеца е необходимо, защото при сега действащото законодателство (Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление), заложените 400 хил. подписа, събрани в тримесечен срок, е непосилна задача за средностатистическия българин, който няма финансовата, организационната, техническата и медийна обезпеченост, за да изпълни тези високи изисквания. А днес референдумът е единственото средство, с което суверенът – източникът на цялата власт може да се противопостави на фалшивата представителната власт (народните представители), която вече десетилетия наред доказва, че не работи в обществен интерес, а само в интерес на „силните на деня“. Факт е, че на избори народът не може да излъчи свои представители, които да защитават обществения интерес. Причината за това е действащата избирателна система, която не кореспондира с грозната политическа действителност в България и обективната невъзможност обикновения човек да прави успешна предизборна кампания. Резултатът от това се вижда в състава на Народното събрание – 70 % са пионки на олигарси и местни феодали, а останалите 30 % са „апаратчиците“ от политическите централи. Същите живеят в „другата“ България – с месечни доходи от законни и незаконни източници достигащи до 500 хил. лв., отворени врати навсякъде заради поста, който им позволява да лобират, кадруват и рекетират. Вследствие на всичко това ежедневно сме свидетели на приемането на очевадни лобистски закони, на провеждането на непрозрачни избори за ръководителите на различните институции (членове на Висшия съдебен съвет, на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и т.н.), които по закон се правят от Народното събрание, на непрозрачно възложени обществени поръчки и сключени концесионни договори, с които държавата се ощетява с милиарди годишно. Цената на всичко това плаща народа. За да се коригират тези порочни действия на представителната власт в лицето на парламента и правителството е необходимо суверенът във всеки един момент да може да се включи директно в управлението на страната чрез референедуми по всички въпроси. Това ще се случи само при условие, че изискванията за инициирането им са реално постижими.
Практиката показва, че до момента референдуми при тези високи изисквания се правят от хора, обвързани с политически партии или от такива, които разполагат с много пари. Народната инициатива за референдум е превърната в инструмент за партийно – политически натиск или за прокарване на користни интереси на криминалния капитал – олигарси и местни феодали, които обикновено искат, чрез популистични решения, да реализират своя пореден „инженерен” политически проект. От горното се вижда, че високите изисквания за подписката поставят в неравностойно положение различните субекти, които желаят да инициират провеждането на референдум – в случая ощетени са отново обикновените хора, а не партиите на статуквото.
Аргументите за намаляването на броя подписи за иницииране на референдум са много. На първо място ги откриваме в Конституцията, където съгласно чл. 87, ал. 1 право на законодателна инициатива (тоест да внася законодателно предложение в Народното събрание) има всеки народен представител. В тази връзка, вземайки предвид броя на гражданите, участвали в отделните парламентарни избори, проведени в последните 20 години, а именно средно около 3,8 млн. души, се установява, че зад един народен представител стоят около 16 хил. граждани с избирателни права. Затова заложеният в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление праг от 400 хил. подписа на граждани за иницииране на национален референдум е неоправдано висок и реално не може да бъде обоснован. Също така трябва да отчетем практиката на други демократични държави, които провеждат успешно референдуми – в Швейцария инициирането става с 50 хил. подписа, в Италия също. Трябва да се отчетат и препоръките в „Кодекс на добрите практики при референдуми“, публикуван от Венецианската комисия към Съвета на Европа. Установено е, че добрият стандарт за иницииране на референдуми е около 2 % от избирателния корпус.
Във връзка с гореизложените аргументи е справедливо и демократично оправдано да се намали броя на изискуемите подписи на 70 хил. за задължително иницииране на национален референдум, за да се даде възможност на активните граждани да организират валидни инициативи. Същевременно този праг е разумен и от гледна точка на предотвратяването на злоупотребата с националния референдум, а именно да се поставят незначителни въпроси само и единствено с цел да се отегчат хората и отблъснат от участие. А партиите на статуквото ще драпат със зъби и нокти да опорочат пряката демокрация, защото в противен случай тя ще детронира схемата им за държане на властта.
Допълнителна трудност при събирането на подписите за инициирането е и заложеният в закона срок от 3 месеца, който е изключително кратък за тази мащабна дейност. Затова в предложението е залегнало подписите да се събират в срок не повече от 4 месеца.
- С оглед правната допустимост на предложението
Предложението за намаляване броя на подписите за иницииране на национален референдум не е в колизия с конституционните норми и принципи. Дори напротив, същото ще усили прокламираното основно начало в преамбюла на Конституцията, че България е демократична държава. Предложението не попада и в ограниченията, заложени в чл. 9, ал. 2 на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление относно въпросите, които не могат да се решават с национален референдум.
В последните няколко години са внасяни няколко законопроекта за намаляване на тези високи прагове по инициирането и произвеждането на референдумите, но те винаги са били отхвърляни от Народното събрание по разбираеми от всички нас причини. Риторичният въпрос е – кой се страхува от пряката демокрация в България? Отговорът е известен. Затова днес народът трябва да се произнесе по този изключително важен въпрос чрез единствения надежден и ефективен инструмент, с който разполага за участие в управлението, а именно националния референдум.
Приемането на предложението със заложените в него реално постижими изисквания за иницииране на национален референдум ще насърчи хората да участват в политическия процес по решаването на важни национални проблеми, които политиците не желаят да гласуват в Народното събрание или гласуват в техен интерес. Облекчаването на процедурата за произвеждане на референдуми ще е една стъпките към създаване на гражданското общество в страната, което днес липсва, а това развързва ръцете на политическия и икономически елит да издевателства над народа.
