Местен референдум за спиране на презастрояването и неефективното разходване на общински средства в Столична община.

Въпрос – 1

Желаете ли кмета на Столична община да нареди изработването на проекти за изменения в Общия устройствен план и подробните устройствени планове на Столична община, които да не позволяват застрояване на съществуващи озеленени площи, междублокови пространства, детски площадки и паркинги, както и да определят имотите, необходими за новоизграждане и разширяване на улици, паркове, общински детски градини и училища?

 

Цел на предложението: Да се изпълни със съдържание чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), който гласи: „Територията на Република България е национално богатство. Нейното устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението.“

За голямо съжаление днес това не е в сила за град София. Настъпилите промени след 1989 г. и по-конкретно в случая трансформирането на собствеността по един криминален начин с целенасочено оставени „вратички” в законите, е основната причина държавата да абдикира от регулативните си и управленски функции. Това доведе до хаос в дейностите по устройство на територията – презастрояване, нерегламентирана промяна на функционалното предназначение на редица територии, незаконно строителство, анексиране на зелени пространства, криминално заграбване на имоти държавна и общинска собственост и др. Разбира се, за този хаос се погрижиха и управляващите на местно и национално ниво в последните 30 години, за да може да „опоскат” всички апетитни имоти и да приберат комисионните от строителството над закона. Механизмите за рационално, модерно, интегрирано, устойчиво и адекватно развитие на обществените интереси по планиране на териториите и урбанистичните структури си остана само в стотиците концепции, стратегии и планове, тоест налице е само декларативното начало, както при борбата с корупцията по високите етажи на властта, но реални действия – не. Така е в България, закони има, но има хора над закона – корумпирани политици и алчни криминални бизнесмени.

Днес трябва организирано да сложим край на безразборното строителство над закона, убиващо градската среда на София, като отнема зелените площи, детските градинки, въздуха, слънцето, натоварва пътния трафик, което увеличава нормите на фини прахови частици и превръща столицата в бетонно гето. Това престъпно застрояване нанася щети за десетилетия напред и ще боде очите на всички нас, които живеем, работим, почиваме и отглеждаме децата си в столицата. Всичко зависи от нас – искаме ли да живеем в една нормална градска среда.

 

  1. С оглед правната допустимост на предложението

Референдумът е основното средство за пряко участие на гражданите в процеса на осъществяването и контрола на държавната власт и местно самоуправление в много съвременни демокрации. Конституцията на Република България от 1991 г. изрично предвижда възможността народът да осъществява произтичащата от него държавна власт (чл. 1, ал. 2 „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено…“ – тоест тук е установен народния суверенитет, като основополагащ принцип на конституционния ред и неговото пряко приложение), включително и чрез местен реферндум, което е посочено в чл. 10 от нея. В Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправлениe (ЗПУГДВМС) е доразвита уредбата за включването на суверена непосредствено при осъществяването на властта с местен референдум. Разпоредбата на чл. 26. (1) от закона гласи: „Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството.“ Прякото участие на гражданите в местното самоуправление е регламентирано и в Закона за местното самоуправление и местна администрация (ЗМСМА), където чл. 17, ал. 2 гласи: „Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.“ С оглед естеството на предложението, а именно – решения, свързани със застрояването, в чл. 17, ал. 1, т. 2 на същия закон е уредено, че „Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея“. Въпросното предложение, залегнало в референдума за промяна на устройствените планове не попада и в забраната на чл. 26, ал. 2 от ЗПУГДВМС относно това кои въпроси не могат да се решават с местен референдум, а именно: на общинския бюджет, относно размера на местните данъци и такси и на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет.

Залегналото в предложението за референдума изменение на устройствените планове на Столична община е обвързано с правомощията на кмета, с оглед на следните факти:

  1. С решение № 151/06.04.2017 г. на Столичен общински съвет се отказва произвеждането на местен референдум на територията на район „Младост“ по следните въпроси:
  2. Подкрепяте ли да се приемат изменения в Общия устройствен план и Подробните устройствени планове на „Младост 1“, „Младост 1А“, „Младост 2“, „Младост 3“, „Младост 4“, които да не позволяват ново застрояване на съществуващите зелени площи, междублокови пространства, терени с разположени съоръжения за игра на деца, паркинги и погранични на парковете територии? и
  3. „Подкрепяте ли да се обяви мораториум върху издаването на разрешения за строеж и започващо строителство в район „Младост“ на Столична община, област София-град, до промяна на Общия устройствен план и Подробните устройствени планове на „Младост 1“, „Младост 1А“, „Младост 2“, „Младост 3“, „Младост 4“?

Така формулираните предложения са обявени за незаконосъобразни. Мотивите на Столичен общински съвет са, че същите не отговарят на специалната уредба на териториалното и селищно устройство в Закона за устройство на територията (ЗУТ), където са посочени редът, условията, легитимираните лица да искат изменение, компетентните органите и сроковете за произнасяне от последните за създаване, приемане и изменение на общите и подробни устройствени планове.

  1. Съображенията и изводите в решения на съдилищата, с които се обявяват за незаконосъобразни въпроси за местни референдуми, формулирани от Инициативен комитет поради липса на компетентност на общинския съвет и противоречието им със ЗУТ, а именно:

– Решение № 3317/17.05.2013 г. на Административен съд – София град;

– Решение № 4066/23.04.2007 г. на Върховния административен съд по адм. Дело №11445/2006 г. и др.

Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местна администрация (ЗМСМА): „Кметът на общината възлага изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и реда на Закон за устройство на територията (ЗУТ), както и организира изпълнението им“.

В тази връзка, съгласно чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, кметът на Столична община може да нареди със заповед изработването на проект за измененията в общия устройствен план (ОУП) и подробни устройствени планове (ПУП), при наличието на следните предпоставки изброени в чл. 134, ал. 1, т.1 и 2 от закона:

  • настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е съставен планът;
  • възникнат нови държавни или общински нужди за обекти – собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества.

Горецитираните предпоставки за изменение на устройствените планове днес са налице. В последните години се наблюдава непрекъснато увеличение на населението на гр. София, което се дължи на следните обществено-икономически процеси:

  • урбанизацията, която е характерна за целия свят поради промяна структурата на икономиката и заетите в нея;
  • голямата трудова миграция към столицата, поради силно ограничените в икономическо отношение условия в преобладаващата част от регионите в страната;
  • ниските лихви по ипотечните жилищни кредити, които стимулират закупуването на жилища за живеене, както и ниските лихви по депозитите, които от своя страна пренасочват спестените пари на хората от банките към инвестиции в недвижими имоти.

Всичко това води до строителен бум, който генерира все по-големи проблеми в жилищните квартали, особено в южната част на столицата, която е превърната в скупщина от сгради. И това се случва, защото строителството в преобладаващата си част се осъществява над закона, чрез всевъзможни „вратички” и със съдействието на корумпирани общински и държавни служители, включително и съда. Тарикати от цялата страна и фирми на олигарси, които винаги искат да са в далаверата, виждайки големия материален интерес – квадратен метър на цена над хиляда евро – идват в София и стават строителни предприемачи. Тук ще цитирам гл. архитект на София г-н Здравко Здравков, който заявява в едно интервю: „Нормалните инвеститори, които следват параметрите и спазват правилата, изчезнаха от пазара. Всеки от инвеститорите днес прави всякакви схеми, за да смекчи параметрите 3-4 пъти.“ Същевременно, непрекъснатото нарастване на населението не е съпроводено с изграждането на структуроопределяща инфраструктура, особено в новоизграждащите се квартали Малинова долина, Витоша, Кръстова вада, Манастирски ливади и други, а едновременно с това сме свидетели на непрекъснатото унищожаване на съществуващи зелени площи, детски градинки и паркинги в кварталите Младост, Дружба, Дианабад, Люлин, Обеля и други. Неизграждането на такава инфраструктура, което е задължение на Столична община и по-конкретно от програмата на кмета, обезсмисля Стратегията за развитие на област София-град,  Общинския план за развитие на Столична община, Общия устройствен план на Столична община, Екологичната оценка на ИОУП, Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София и заложените цели в тях, защото жителите на столицата остават без въздух, без канализация, без места за здравно и образователно обслужване, без паркоместа, а напоследък все по-често ставаме свидетели и на това, че им се отнема и достъпа до улиците, на които се слагат бариери, разкопават се с багери – визирам последния случай от месец май тази година в кв. „Витоша“. Изграждането на публичната инфраструктура от Столична община и необходимостта от терени за това е съдържанието на втората законова предпоставка за изменение на устройствените планове, а именно възникналите нови общински нужди за обекти, собственост на общината и експлоатационните дружества – улици, детски градини, зелени площи, обществени паркинги, канализационна мрежа и други.

Трябва да отчетем и факта, че съгласно ЗМСМА, на кмета е подчинена цялата общинска администрация, включително и направление „Архитектура и градоустройство“, на което структурно звено са възложени правомощия за управление на територията, застрояването и благоустрояването. Тоест кметът има възможност да използва целия експертен потенциал на специализираната администрация, за да защити максимално бързо и ефективно обществения интерес, в случая като спре застрояването над закона. Също така в условията на действащото законодателство, приоритизацията на публичните инвестиции, необходими за реализиране на ОУП, са политическо решение, залегнало в програмата на кмета, която той е длъжен да представи до три месеца от встъпването си в длъжност, тоест от него зависи дали ще има детски градинки, паркинги, зелени площи, училища и т.н.

И не на последно място, кмета се избира мажоритарно, което предполага, че на него е гласувано най-голямото обществено доверие, което той трябва да оправдае, в случая да защити обществения интерес пред надделяващия инвеститорски, който в преобладаващата част се реализира над закона.

За информация:

1.Общ устройствен план (ОУП) се разработва за териториите на община с нейните населени места и землищата им; част от община, обхващаща група населени места с техните землища; град с неговото землище (разработваната територия може да не съвпада със землището на града); селищни образувания с национално значение съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

С ОУП се определят:

  1. общата структура на територията – предмет на плана: жилищни територии, производствено-складови територии, територии за озеленяване и специалните озеленени площи, територии за спорт и развлечения, територии за обществено обслужване, територии с обекти на културно-историческото наследство, територии за курортно-туристическо и вилно строителство, територии за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, земеделски територии, горски територии, територии за природозащита, нарушени територии за възстановяване, територии със специално, с друго или със смесено предназначение;
  2. устройствени зони за всяка от териториите. Например се определя зона за жилищно застрояване, промишлено, озеленяване и др.
  3. кои територии са публична държавна собственост и публична общинска собственост, както и режимът на тяхното устройство;
  4. изискванията към естетико-композиционното изграждане на територията;
  5. изисквания за устройство на достъпна за цялото население среда, включително на хора с увреждания.

Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове /чл.104,ал.1 ЗУТ/. От цитираните законови текстове може да се направи изводът, че ОУП са един от основните инструменти на ОС за провеждане на перспективна устройствена политика, насочена към устойчиво развитие на общинската територия, както и създаващ предпоставки за постигане на позитивни резултати във всички сфери на икономическия, социалния и културния живот в общината.

  1. „Подробен устройствен план” (ПУП) е план на населените места, с който се конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места. Този план се явява продължение и детайлизация на ОУП на населеното място. С ПУП се определят: структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот, както и неговото застрояване. Предвижданията на ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране, тоест за строителството.